Устройство на съдебната власт - Хаджолян

1. Характеристика на съдебната власт.
Съдебната власт е една от властите в България, наред със законодателната и изпълнителната валст, но тя е специфична държавна власт със свои характерни особености. Първо тя се различава от законодателната власт с това, че тя не създава нормативни актове, обратното – тя е правоприложна власт, прилага нормативните актове. Тя решава конкретните случаи, казуси, като ги подвежда /субсумира/ към определени правни норми. Тази власт се отличава и от изпълнителната власт, която е също е правоприложна, но същевременно и правосъздаваща. Тя е правоприложна чрез издаване на индивидуални административни актове, най-често заповеди, които създават права и задължения за конкретни физически и юридически лица. Тя е правосъздаваща, когато органите на изпълнителната власт създават, издават общи нормативни актове, които са подзаконови, т.е. в изпълнение на нормативен акт от по-висок ранг. Например, един министър може да създаде една наредба или инструкция с общо действие за министерството или за определени кръгове граждани или за всички граждани в изпълнение на закон. Макар и правоприложна дейността на изпълнителната власт се отличава от същия по характер дейност на съдебната власт главно по формата и реда на издаването на индивидуалните административни актове, на компетенциите на съответните органи и на хaрактера на въпросите, които се решават от тях.
Втора особеност е, че съдебната власт се осъществява от органи със специална компетентност, а именно: юристи, които след дипломирането им полагат шестмесечен стаж по специалността и теоритико-практичен изпът в Министерството на правосъдието. Едва тогава те добиват специална правоспособност да работят като органи на съдебната власт и като адвокати, последните не са органи на съдебната власт, те съдействат на тази власт.
На трето място съдебната дейност е строго процесуална. Тя се осъществява по определени процедури, залегнали в процесуалните закони. Такава процесуална дейност не се извършва не се изисква в законодателната и изпълнителната власт.
На следващо място дейността на съдебната валст е инстанционна и обикновено триинстанционна. Последната не е характерна нито за законодателната или изпълнителната власт.
Съдебните актове имат “силата на присъдено нещо” или res iudiсata. Последното означава, че между едни и същи страни на едно и също основание, по един и същи въпрос, въпросът не може да се пререшава.
Съдилищата самостоятелно, а в определени от закона случаи, с участието на следователи и прокурори, решават правни спорове от граждански и административен характер, реализират наказателна отговорност на лица извършили престъпление, установяват факти с правно значение. Съдилищата освен това реализират и обезпечителни производства, а също регистрират със съдебни актове еднолични търговци, кооперации и търговски дружества, както и организации – юридически лица с нестопански цели.
Всичко посочено горе дава характеристиката на съдебната власт.

2. Конституционни принципи за организацията и дейността на съдебната власт.
Българската конституция закрепва основни принципи за дейността на съдебната власт. Тя се осъществява от съдии, прокурори и следователи.
1. Дейността на съдебната власт е независима от други държавни органи, физически и юридически лица, вкл. и профсъюзи и прочие. Това не е независимост от държавата въобще, тъй като самите органи на съдебната власт са държавни органи. Смисълът е съдебната власт да не е институционално, т.е. организационно, зависима от други органи в конкретната си правосъдна дейност.
2. Прилагане на законите еднакво и точно спрямо всички. Следователно в цялото наше законодателство няма норма, която да разграничава гражданите.
3. Контрол за законност на актове и действия на администрацията, т.е. държавните служители, а друга администрация, но така или иначе това е контрол върху изпълнителната власт с правото на съда да отменява незаконни актове на органите на изпълнителната власт.
4. Несменяемост при условията на закона – тя се осигурява спрямо кадри, които навършват 5 години на длъжност в съдебната власт с последваща атестация, която е положителна и приета от Висшия съдебен съвет и решение на Висшия съдебен съвет за даване статут на несменяемост на съответното лице. При този статут кадрите не могат да бъдат освобождавани от длъжност до тяхното пенсиониране, освен при извършено умишлено престъпление.
5. Функционален имунитет – не носят наказателна отговорност за техните служебни действия и постановените актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Ако извършат друго престъпление извън службата – носят наказателна отговорност за това.
6. Деполитизация /департизация/ - не могат да участват в политически партии и профсъюзни организации.
7. Триинстанционно производство. По отношение на някои дела завършват в две инстанции – например брачни.
8. Публичност на съдебните производства – изключение при дела за запазване на нравствеността, морала и на държавната тайна, на квалифицираната информация. Помирителните заседания при брачни дела се гледа само с участие на страните и на съда.
9. Участие на съдебни заседатели в дела посочени в законите. Например, първоинстанционните наказателни дела се разглеждат от един съдия и двама съдебни заседатели, които имат всички права на съдии. Съдебните заседатели се произнасят по всички въпроси на процеса – по приемане на доказателства, по виновността. Съдебните заседатели се предлагат от общинския съвет и Общото събрание на съдилищата ги утвърждава.
10. Право на защита. В процеси, в които има обвинени лица за престъпления, наказуеми 10г. и над 10г. дори и да не искат защита им се назначава служебен защитник. Нарушаването право на защита е безусловно основание за отменяване на присъдата.
11. Равенство и еднакви условия за състезателност в процеса. Страните имат еднакви права да правят искания, да представят доказателства, да оспорват искания и доказателства на другата страна и пр. Съдебният процес е едно действително състазание на доказателства и на фактически и правни изводи от тях.
12. По съдебните производства се търси обективната истина, т.е. търсят се реалните факти относими към делото.
13. Органите на съдебната власт действат при свободно вътрешно убеждение, т.е. те трябва да решават конкретния казус съобразно възприетите от тях доказателства отнесени към закона, който трябва да се приложи. Съдебната дейност, вкл. и на прокурора и следователя, но особено за съда, е една сложна психо-мисловна дейност, където има и чувства, и разбиране, и убеждения.
14. Съдебните актове се митивират – излагат се писмени съображениея за съответните актове. Мотивите имат двустранно действие. От една страна те дисциплинират органа, насочват го към всестранно обсъждане на казуса. От друга страна мотивите служат при контрола на актовете от следващите инстанции. Един правен акт е обоснован тогава, когато изводите в него съответстват на доказателствата и на закона.


3. Структура и организация на съдебната власт. Висш съдебен съвет – състав, избор, правомощия, организация на дейността.
Съдебната власт се състои от съдии, прокурори и следователи, обединени в съд, прокуратура и следствени служби.
Структурата на съда е:
1. Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които имат еднакъв ранг в системата
2. Апелативен съд
3. Окръжен съд
4. Районен съд.

Структурата на прокуратурата е идентична на тази на съда и се състои от:
1. Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, които имат еднакъв ранг в системата
2. Апелативна прокуратура
3. Окръжен прокуратура
4. Районен прокуратура
Прокуратурата е административно независима от съда и имат помежду си само процесуални връзки.

Структура на следствените служби е:
1. Национална следствена служба
2. Окръжна следствена служба.

Структурата на посочените органи не съответства на административното деление на страната. Окръжните съд, прокуратура и служби носят наименованието на старите окръзи в България, които са сменили само наименованието си в области. Законодателят е решил да ги остави със същите наименования. Районните съд и прокуратура обслужват повече общини /не една община/ и затова се наричат и районни. Апелативните съдилища и прокуратури също имат район на действие няколко области и затова те са няколко са в страната.
Съдебната власт се организира и ръководи от Висш съдебен съвет. Той се състои от 25 души юристи. 11 души се избират от Народното събрание. 11 души се избират на делегатски събрания на съдии, отделно прокурори, отделно следователи. От тези 11 члена, съдиите избират - 6, прокурорите – 3 и следователите – 2. Трима от членовете са такива по право, по силата на заеманата длъжност, а именно: председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, последните се назначават от президента по предложение на ВСС. Президентът може да отклони само веднъж една кандидатура, но ако тя се повтори – длъжен е да назначи лицето.
Мандатът на изборните членове е пет години, а на тези по право – 7 години. Мандатът на изборен член на ВСС се прекратява:
1. при подаване на оставка;
2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление
3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 година
4. при дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

Заседанията на ВСС се ръководят от министъра на правосъдието, който е без право на решаващ глас /не може да участва в гласуванията/.
Компетенции на ВСС:
1. Назначава, повишава, премества, освобождава от длъжност всички кадри /той е един колективен работодател/.
2. Налага дисциплинарни наказания, понижаване и освобождаване от длъжност.
3. Организира квалификацията на кадрите.
4. Приема проекта на годишния бюджет на съдебната власт, който се включва автоматически /като отделно перо/ в проекто-бюджета на държавата.
5. Определя районите на действие на своите органи, щатовете и възнагражденията на кадрите.
6. Изслушва и приема годишни доклади на ръководителите на съдебната власт и ги внася в Народното събрание.

С последните промени на конституцията от 12 февруари 2007г. се създава инспекторат с главен инспектор и 11 души инспектори. Те се избират от Народното събрание. Мандатът на главния инспектор е 5 години, а на другите – 4. Те могат да бъдат преизбрани само още веднъж. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга тяхната независимост /проверка от гледище на движение на делата, а не по същество на споровете/. Главният инспектор и инспекторите са независими във функциите, подчиняват се само на закона. Изнасят годишен доклад пред ВСС. Инспекторатът има право да отправя сигнали, предложения до други държавни органи, вкл. и до органите на съдебната власт.

ВСС има право да образува комисии по различни насоки на дейността. С Правилник за работата на Висшия съдебен съвет и неговата администрация /издаден от председателя на Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 54 от 23.06.2004 г., в сила от 23.06.2004 г., изм. и доп., бр. 37 от 29.04.2005 г., в сила от 29.04.2005 г./ се ореждат правилата за дейността му, вкл. за процедурите за осъществяване на неговите правомощия.


4. Съдилища – общи положения.
Структура и правомощия.
Структурата на съдилищата е както следва:
1. Районен съд – председател, зам.-председател, съдии, общо събрание.
2. Окръжен съд – председател, зам.-председател, съдии, младши съдии, отделения, общо събрание.
3. Административен съд - председател, зам.-председател, съдии, младши съдии, възможно е да има и отделения, общо събрание.
4. Военен съд - председател, зам.-председател, съдии, младши съдии, общо събрание.
5. Апелативен съд - председател, зам.-председател, съдии, отделения и общо събрание.
6. Военноапелативен съд - председател, зам.-председател, съдии.
7. Върховен касационен съд – председател, зам.-председатели, съдии, колегии, отделения, общо събрание на колегиите, пленум.
8. Върховен административен съд - председател, зам.-председатели, съдии, две колегии, отделения, общо събрание на колегиите, пленум.

Броят на съдилищата, съдебните райони които обслужват и седалищата им се определя от Висшия съдебен съвет.
При противоречива съдебна практика на ВКС и ВАС могат да се издават тълкувателни постановления, приемани от ОС на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС. Също особеното е, че споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от съвместен състав от трима представители на ВКС и двама на ВАС.


5. Районен съд – структура и компетенции. Ръководство на съда.

Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела, освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд. Следователно подсъдността се определя по пътя на изключването.
Съдът се ръководи от председател, който осъществява общо ръководство на съда, отговаря за неговата дейност и го представлява пред трети лица. Председателят изготвя годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд, за да бъде включен в годишния доклад на този окръжен съд. Председателят също изготвя периодични справки, сведения, информация за хода на делата и ги изпраща на ВСС. Председателят разпределя работата между съдиите и сам участва съдебни заседания. Той прави предложения до министъра на правосъдието за назначаване на държавни съдебни изпълнители и на съдии по вписванията. Ръководи и контролира тяхната работа. Председателят назначава и освобождава от длъжност служителите в съда. Председателят свиква и ръководи общото събрание на съда.
Общото събрание на съда обобщава практиката на съда. Общото събрание разглежда и други текущи въпроси по организация на работата. То е институционализирано в смисъл, че е събиране по силата на закона, като решенията се вземат с мнозинство повече от половината на членовете на събранието.
Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, а в други случаи еднолично.


6. Окръжен съд – структура и компетенции. Ръководство на съда.

Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определини със закон. Също съдът е втора, въззивна инстанция по дела образувани по жалби или протести на прокурора срещу съдебни актове на районните съдилища. Законът създава правна възможност окръжният съд да разглежда и други дела възложени със закон. Компетентността на окръжния съд се определя от процесуалните закони и специално във връзка с гражданските дела ГПК установява главно следното: окръжния съд разглежда искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000лв., с някои изключения – трудови спорове, за издръжка. Също съдът разглежда искове за установяване или оспорване на произход, осиновявания и прекратяване на осиновявани, поставяне под запрещение и отмяна на такова.
В НПК има изричен текст, който посочва подсъдността на наказателните дела, разглеждани от окръжния съд като първа инстанция – по глава І, делата за умишлени убийства, опити за убийства – чл. 28 от НПК.
При окръжният съд се създават граждански, наказателни и търговски /фирмени/ отделения. Отделенията се ръководят от председателя и заместниците му. Към окръжния съд има и младши съдии.
Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него участват и младши съдии и председателите на районните съдилище в рамките на района на действие на окръжния съд, но със съвещателен глас. Общото събрание разпределя на две години веднъж по отделения състава на съдиите /съдиите се заменят в отделенията/. Общото събрание периодично обобщава практиката на окръжния съд и районните съдилища. Освен това, това събрание разглежда периодично състоянието на правонарушенията, вкл. престъпността, обобщава опита по предотвратяването им и взема мерки за подобряване на превантивната дейност. ОС на окръжния съд дава мнение по проекти за тълкувателни решения на ВКС. Решенията на съда се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете това събрание.
Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия район, като осъществява общо организационно ръководство над тях, анализира тяхната практика, организира повишаването на квалификацията на съдиите и извършва периодични ревизии на тяхната работа, вкл. и на държавните съдебните изпълнители и съдиите по вписванията.
Председателят на окръжния съд има функции идентични на председателя на районния съд, но освен тях свиква съвещания за разглеждане на резултатите от ревизиите и проверките на районните съдилища, а също организира подготовката на стажант-юристите.


Новосъздаденият административен съд разглежда административен характер дела, освен тези, които изрично са подсъдни на ВАС, вкл. и като първа инстанция.
Към административния съд също има младши съдии.
Функциите на председателя на съда са общи черти идентични на тези на районния съд.
Общото събрание на съда се състои от всички съдии. Общото събрание разпределя на три години съдиите по отделения ако такива са създадени. Дава мнения пред ВАС по проекти за тълкувателни решения и постановления. Задължително е участието поне на 2/3 от общия брой на съдиите и решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.


7. Военен съд – структура и компетенции. Ръководство на съда.

Районите на военните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет след вземане мнение на министъра на отбраната.
Компетентността се определя също по закон. Те са приравнени на окръжния съд. Военният съд разглежда делата в състав съдия и съдебни заседатели.
Съдът има общо събрание, в което младшите съдии имат съвещателен глас.
Председателят на съда има по принцип правомощията на председателя на окръжен съд, а общото събрание – на същото на окръжния съд.


8. Апелативен съд – структура и компетенции. Ръководство на съда.

Апелативният съд е второинстанционен, въззивен съд, като разглежда жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в съответния съдебен район.
Военноапелативният съд е въззивен съд срещу актовете на военните съдилища от цялата страна.
Апелативният съд се състои от гражданско, търговски и наказателни отделения. Той ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя район, като анализира тяхната практика, извършва периодични ревизии, организира повишаването на квалификацията на съдиите.
Апелативният съд има общо събрание с участието на всички съдии и с участието на председателите на окръжните съдилища, последните без право на решаващ глас. Общото събрание в цялост осъществява правомощия сходни на събранието на окръжния съд. Решението се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.
Председателят на съда осъществява функции идентични на председателя на окръжен съд, вкл. и с правото му да свиква на съвещание съдии на окръжни съдилища по въпроси идентични с тези на окръжния съд.
Годишният доклад на апелативния съд обхваща дейността на този съд, както и на окръжните и районните съдилища от района.


9. Върховен касационен съд – структура и компетенции. Ръководство на съда.

ВКС е висшата съдебна инстанция. Съдът осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата.
Съдът се състои от три колегии с отделения в тях – гражданска, търговска и наказателна колегии. Колегиите имат общи събрания.
Съдът разглежда делата първо от състав от трима съдии като касационна инстанция, второ – общото събрание на всяка колегия издава тълкувателни решения при неправилна или противоречива съдебна практика. Това събрание участва и при приемане на съвместни тълкувателни постановления със съответни колегии на ВАС. Също това събрание има право да сезира Конституционния съд по въпроси от неговата компетентност /по всички осем точки на правомощията на Конституционния съд/. Когато при разглеждане на едно дело съответен състав на ВКС констатира, че приложимия закон по това дело противоречи на Конституцията на РБ, този състав спира производството по делото и сезира Конституционния съд. За съдилища, които са от по-никъс ранг, те отправят искания до ВКС за сезиране на конституционния съд като спират съответното производство. В заседанията на общото събрание на колегиите участва и представител на прокуратурата, а при тълкувателни решения – конкретно главния прокурор или негов заместник, по право участва и министъра на правосъдието /не само по тълкувателни решения, а въобще/. Тези решението са задължителни не само за съдиите, но и за органите на изпълнителна власт. Приема се, че тези решения са източник на право – норамата на закона, която се тълкува, заедно с тълкувателното решение, се източник на право. Има процедурни правила за общите събрания на колегиите. Изисква се кворум от поне 2/3 от съдиите на колегията и решенията се вземат с обикновено мнозиство – повече от половината от присъстващите. При издаване на тълкувателни решения се изискват гласовете на повече от половината от общия брой на съдиите в колегията.
Пленумът на ВКС се състои от всички съдии. Кворомут е също 2/3 от общия брой на съдиите и решенията се вземат с повечето гласове от присъстващите. Пленумът определя броя и състава на отделенията, обсъжда годишния доклад на ВКС и определя за двугодишен срок съдиите от ВКС, които ще извършват ревизии на дейността на останалите съдии на ВКС /система на вътрешен контрол/.
Председателят на ВКС ръководи и представлява съда, свиква и ръководи заседанията на пленума, предлага разпределението на съдиите по отделения, предлага издаване на тълкувателни решения и е едноличен ръководител на администрацията. Председателят на ВКС изготвя годишният доклад за дейността на ВКС и го внася във Висшия съдебен съвет и в Народното събрание.





10. Върховен административен съд – структура и компетенции. Ръководство на съда.

ВАС е касационната инстанция за съдебните актове на всички съдилища и осъществява като висша инстанция така да се каже върховното административно правораздаване. Освен това този съд е единствената инстнация, която се произнася по спорове за законност на актове на Министерския съвет, на министри и др. актове, които по закон се възлагат на него като единствена инстанция. В този смисъл ВАС заседава първо в тричленен състав, когато се произнася като касационна инстанция срещу решения на административни съдилища, когато разглежда спорове за законност на подзаконови нормативни актове, жалби срещу индивидуални административни актове. ВАС разглежда дела в петчленен състав при спорове срещу решения на тричленния състав на ВАС. ВАС разглежда дела в състав от седем души по искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове. На следващо място съдът се произнася на общо събрание на всички съдии, когато издава тълкувателни постановления при противоречива съдебна практика по прилагане на законите в административното правораздаване. На пето място ВАС се произнася на общо събрание на колегията с тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуване и прилагане на закона. И тук както във ВКС в тези заседания на общите събранието присъства и министъра на правосъдието по право, присъства зам.-главния прокурор, председателите на административните съдилища и др.
Пленумът на ВАС се състои от всички съдии и той има идентични функции с пленума на ВКС.
Такива идентични функции има и председателят на ВАС.


11. Прокуратура – структура, правомощия, взаимодействие с другите органи на съдебната власт.

Прокуратурата е централизирано ведомство. По структура налице е районна, окръжна, военно-окръжна, апелативна, военно-апелативна, Върховна касационна и Върховна административна прокуратури.
Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от свои заместници, които оглавяват Върховна касационна и Върховна административна прокуратури.
Централизацията на прокуратурата се изразява в това, че:
1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори.
2. Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори.
3. Всеки прокурор е подчинен на съответния погоре стоящ по длъжност и всички на главния прокурор.
4. Всички действия на /всеки/ прокурор могат да бъдат обжалване към непосредствено погорестоящата прокуратура.
Функции на прокуратурата:
1. Прокурорът ръководи разследването в досъдебното производство от следователя и дознателя и упражнява надзор за законност върху техните действия.
2. Прокурорът може и сам да извършва разследване.
3. Прокурорът привлича към отговорност лица извършили престъпления и поддържа обвинението в съда.
4. Прокурорът упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки, вкл. в местата за задържане на лица.
5. Прокурорът предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, следователно той има право на проверки – например чрез протестиране на заповед на кмета на община, а в случаите когато няма предвиден съдебен контрол действа като адм.орган.
6. В предвидени от закона случаи прокурорът участва в граждански и административни производства.

В изпълнение на своите правомощия прокурорът има следните права:
1. Да изисква документи – без значение дали от частни лица или държавни органи.
2. Да извършва лични проверки.
3. Възлага проверки на органи на МВР, контролни органи, напрмер възлага извършване на финансови проверки, ревизии и т.н.
4. Призовава граждани – предвидени са санкции за неявяване.
5. Изпраща материали на компетентен орган – в случаите, когато не е компетентна прокуратурата.
6. Превантивни мерки съобразно случая – няма общо правило какви да бъдат тези мерки.
7. Задължителни разпореждания на полицаи да извършват конкретни действия.
8. Право на протест срещу незаконни актове и спиране на изпълнението им до решаване на въпроса от съда.

В местата за задържане на лица прокурорът има следните конкнретни права:
1. Да посещава местата
2. Да разговаря насаме на лицата.
3. Разглеждане на жалби, молби, предложения и естествено да извършва проверки по тях.
4. Писмени нареждания със задължение да беде уведом за взетите мерки.
5. Пряко да освобождава незаконно задържани.
6. Задължителни писмени разпореждания за отстраняване на нарушения.
7. Да спира изпълнението на незаконни заповеди и разпореждания.
8. Да иска отменяване на писмените актове по т. 7.


12. Следствени служби - структура, правомощия, взаимодействие с другите органи на съдебната власт.

Следователите, както и дознателите, извършват досъдебното разследване за извършени престъпления. Разследването се изивършва под методическото ръководство и надзор за законност на прокурора. Това разследване се осъществява по строго определена процедура посочена в НПК. Процедурата обхваща събиране на доказателства чрез използване на обяснения на обвиняеми, свидетелски показания, експертизи, извършване на оглед, претърсване и изземване, извършване на следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и др.
От всички органи на съдебната власт следствената работа е най-тежката. Трудна, защото изисква опитност, самообладание, енергични мерки за своевременно събиране на доказателствата и то по определена от закона процедура.



13. Статут на съдии, прокурори, следователи. Назначаване, несменяемост, несъвместимост, права и задължения, повишаване на място, отстраняване от длъжност.

Статутът на кадрите е свързан с няколко положения:
1. Назначаване, което се извършва с решение на ВСС при следване на следните изисквания, предвидени в чл. 126 от ЗСВ:
 наличие само на българско гражданство;
 висше юридическо образование
 стаж и юридическа правоспособност;
 неосъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитация.
 нравствени и професионални качества.
2. Освобождаване от заемана длъжност
чл. 131 от ЗСВ, Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 132, ал. 1 ;
8. завръщане на замествания;
9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.
(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5 и 7.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, които заемат длъжност в органите на съдебната власт, след като са били пенсионирани, се освобождават с назначаването на лице на постоянна длъжност.

Съдиите, прокурорите и следователите не могат да извършват други дейности, както следва:
Чл. 132. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат:
1. да бъдат народни представители, министри, заместник-министри, кметове и общински съветници;
2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност;
3. да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;
4. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) да упражняват търговска дейност като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
5. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп., бр. 74 от 2002 г.) да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм., бр. 74 от 2002 г., бр. 30 от 2006 г.) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, точка 1, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6 .

Придобиване статут на несменяемост:
Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., Решение № 13 на КС на РБ - бр. 118 от 2002 г., бр. 61 от 2003 г., бр. 29 от 2004 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.
(2) Предложение за атестиране и придобиване статут на несменяемост от съдия, прокурор или следовател може да прави административният ръководител по чл. 30, ал. 1, както и заинтересуваният съдия, прокурор или следовател.
(3) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 131, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9 .

Права и задължения на съдии, прокурори и следователи /раздел ІІІ от ЗСВ/:
1. право на съдействие;
2. имунитет
3. гражданска неотговорност за вреди
4. право на допълнително възнаграждение
5. право на служебно облекло
6. право на обезщетение
7. право на повишававе на място
8. деклариране на доходите
9. съхраняване на служебна тайна
10. няма право да изразява предварителни становища по преписки и дела
11. няма право на правни консултации
12. временно отстраняване от длъжност.

Повишавани на място в ранг и заплата – чл. 142 и сл. от ЗСВ.
Чл. 142. (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години.
(2) Съдия, прокурор и следовател, който отговаря на изискванията по ал. 1, може да поиска да бъде повишен в ранг и заплата чрез лицата по чл. 30 или направо от Висшия съдебен съвет.
(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 30б .
Чл. 143. (1) (Предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
2. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
4. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;
5. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд и завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура.
(2) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1 .
Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен от КС на РБ относно думите "до два по-горни ранга", бр. 118 от 2002 г.)
-----------------------------------------------------------------------------
Еднократното повишаване на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 143 до два по-горни ранга включително.

Отстраняване от длъжност временно става, когато срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер. Това не е задължително. Искането за временно отстраняване се прави от главния прокурор или поне 1/5 от членовете на ВСС. Ако производството бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, лицето се възстановява на работа и му се изплаща цялото трудово възнаграждение от отстраняването му.



14. Съдебни изпълнители и съдии по вписванията – статут и правомощия.

Съдебните изпълнители и съдиите по вписванията не са органи на съдебната власт.
Държавни съдебни изпълнители
Чл. 149. (1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.
(2) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавния съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 150. (1) Държавен съдебен изпълнител може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126 .
(2) Държавният съдебен изпълнител се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.
(5) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(6) Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
(7) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
Чл. 151. Държавният съдебен изпълнител при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109 . Прилага се разпоредбата на чл. 110 .
Чл. 152. (1) Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при дисциплинарно нарушение;
4. при осъждане за извършено престъпление от общ характер;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., доп., бр. 39 от 2006 г.) при трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения за повече от една година;
(2) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилагат разпоредбите на чл. 141 .
(3) Последиците на ал. 2, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.
Чл. 153. (1) В съдебно-изпълнителните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях се назначава от министъра на правосъдието за ръководител, като за това получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд.
Чл. 154. (1) Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.
(2) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова държавен съдебен изпълнител извън района на окръжния съд.
Чл. 155. (1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.
(2) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.
(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а органите на полицията са длъжни да го окажат веднага, ако противозаконно се пречи на изпълнение на служебните му задължения.
Чл. 156. За доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени шест години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 157. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.).
Чл. 157а. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителните обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г .

Държавните съдебни изпълнители изпълняват осъдителните съдебни решения. Съдебните изпълнители не действат по свой почин. Те трябва да бъдат сезирани от съответното лице.

Съдии по вписванията.
Чл. 158. (1) В районните съдилища има съдия по вписванията.
(2) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени в закон.
(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции и на съдия по вписванията.
Чл. 159. Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.
Чл. 160 (1) Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126 .
(2) Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.
(5) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжността без конкурс.
(6) Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
(7) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител.
( Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
Чл. 161. Съдията по вписванията при встъпване в длъжност полага клетвата по чл. 109 , като се спазва разпоредбата на чл. 110 .
Чл. 162. Разпоредбите на чл. 152 , 154, 156 и 157а се прилагат и за съдиите по вписванията.


15. Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 168. (1) При виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството и за нарушение на правилата за професионална етика, съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност.
(2) Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му в нарушение на закона.
(3) Дисциплинарна отговорност в случаите по ал. 1 носят и административните ръководители и техните заместници.
(4) Освен в случаите по ал. 1 военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(5) При виновно неизпълнение на служебните си задължения дисциплинарна отговорност носят и държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
Чл. 169. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Чл. 170. (1) Дисциплинарните наказания за съдии, прокурори и следователи са:
1. забележка;
2. порицание;
3. понижаване в ранг или в длъжност за срок от 6 месеца до три години;
4. уволнение.
(2) Дисциплинарните наказания за административни ръководители и за техните заместници са:
1. забележка;
2. порицание;
3. снемане от ръководна длъжност.
(3) Дисциплинарните наказания за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 171. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.
Чл. 172. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2;
2. Висшия съдебен съвет - за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 ;
3. министъра на правосъдието - за наказанията по чл. 170, ал. 3 .
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници може да прави и министърът на правосъдието в случаите на чл. 131, ал. 1, т. 5 .
(4) В случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарното производство се провежда от Висшия съдебен съвет.
(5) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от съдебния инспекторат.
Чл. 173. (1) Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.
(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата.
Чл. 174. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизане в сила на заповедта или решението за налагането на дисциплинарното наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Чл. 174а. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.
(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3 или 4 или ал. 2 , административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
(3) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.
Чл. 175. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 2, т. 1 и 2 се налагат от Висшия съдебен съвет след доклад на определен от неговия състав докладчик. Решението за образуване на дисциплинарно производство и за определяне на докладчика се приема в 14-дневен срок от постъпване на предложението.
(2) Преписи от решението по ал. 1 и от предложението се съобщават по реда на чл. 41 - 52 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
(3) Докладчикът представя на председателстващия Висшия съдебен съвет доклад с мнение за наличието или липсата на основания за налагане на дисциплинарно наказание.
Чл. 176. (1) Дисциплинарно производство по предложение за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и по чл. 170, ал. 2, т. 3 се осъществява от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, определен съгласно чл. 33 . Членовете на дисциплинарния състав избират председател от състава си.
(2) Председателят на дисциплинарния състав образува дисциплинарно производство, определя докладчик и насрочва заседание в 14-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(3) Преписи от предложенията за налагане на дисциплинарното наказание и за образуване на дисциплинарно производство се съобщават по реда на чл. 41 - 52 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 14-дневен срок от съобщаването може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
Чл. 177. (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.
(2) До заседанието вносителят може да оттегли предложението си със съгласието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, с което дисциплинарното производство се прекратява.
Чл. 178. (1) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като изслушва предложението за налагане на дисциплинарно наказание от вносителя или от упълномощен негов представител и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
Чл. 179. Дисциплинарният състав може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица.
Чл. 180. (1) Дисциплинарният състав приема решение, в което се съдържа становище относно наличието или липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се вземат с обикновено мнозинство.
Чл. 181. (1) В 7-дневен срок от изготвянето на доклада или от приемането на решението докладчикът или дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за внасяне във Висшия съдебен съвет на първото следващо заседание.
(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове. С решението си Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 170, ал. 1 или 2 дисциплинарни наказания.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.).
(4) Решенията по ал. 2 се съобщават по реда на чл. 41 - 52 от Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.
Чл. 182. Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на съобщаването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на заповедта или решението на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 41 - 52 от Гражданския процесуален кодекс .
Чл. 183. При налагане на дисциплинарно наказание понижаване в длъжност за определения срок Висшият съдебен съвет създава временна длъжност в съответния орган на съдебната власт.
Чл. 183а. (1) Заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 4 и 5 може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от съобщаването й пред административния съд, а заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - пред Върховния административен съд.
(2) Решението на съда е окончателно.
Чл. 184. (1) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от заинтересованите лица пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от тяхното съобщаване.
(2) Жалбата не спира изпълнението. Тя се разглежда от 5-членен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда. Решението е окончателно.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.).
Чл. 185. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2, т. 3 и влязлата в сила заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 170, ал. 3, т. 4 подлежат на незабавно изпълнение.
(2) Дисциплинарното наказание по чл. 170, ал. 1, т. 4 е основание за промяна в размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя трудово възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
(3) С налагането на дисциплинарното наказание уволнение съдията, прокурорът или следователят, съответно държавният съдебен изпълнител или съдията по вписванията, се освобождава от заеманата длъжност.
(4) С налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност административният ръководител или неговият заместник се освобождава от заеманата длъжност.
Чл. 186. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му. Заличаването на дисциплинарното наказание уволнение не е основание за възстановяване на длъжност.
(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(3) Предсрочното заличаване се прави по инициатива на административния ръководител, а в случаите когато наказанието е наложено от Висшия съдебен съвет - по предложение на административния ръководител или на органите по чл. 172, ал. 2 и 3 . Предложение за предсрочно заличаване на наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от органите по чл. 172, ал. 5 .
(4) Заличаването има действие занапред.




Съдебни заседатели
Чл. 43. Съдът разглежда първоинстанционните наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени от процесуалния закон.
Чл. 44. (1) Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани.
(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.
Чл. 45. (1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:
1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.
(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.
Чл. 46. Мандатът на съдебните заседатели е пет години.
Чл. 47. Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 107 при условията на чл. 110 .
Чл. 48. Органът, назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност, когато:
1. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;
2. с действията си уронва престижа на правосъдието;
3. поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;
4. не отговаря на условията по чл. 44 .
Чл. 49. Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.
Чл. 50. (1) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.
(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 се налага санкцията, предвидена в чл. 201 .
(3) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.
Чл. 51. Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:
1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;
2. възнагражденията на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3 ;
3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели


16. Съдебната власт в системата на ръзделение на властите.

Разделението на властите е един от принципите за организация на съвременната държава. Идеята е на Джон Лок и шейсет години по-късно на Шал Луи Монтескьо. 40 години преди френска революция в книгата си “За духа на законите” Монтескьо поставя въпроса за човешките свободи. Той стига до извода, че за да се осигурят такива свободи функциите на държавата трябва да се осъществяват от различни държавни органи, те да взаимодействат и същевременно взаимно да се контролират и да възспират властта на другите. По този начин с идеята на Монтескьо никой орган не остовя безконтролен и не е решително над властта на другите. Монтескьо сочи, че функциите на държавата се разпределят на законодателна, изпълнителна и съдебна власти. Тази идея е намерила широко приложение в конституциите на държавите след Френската боржуазна революция и е включена и днес в конституциите на огромен брой държави, вкл. и в българската. Идеята за разделение на властите на основата на определени напрежения между държавни органи се осигурява равновесие между тях.
Съдебната власт въздейства първо върху Народното събрание с правото на главния прокурор да иска снемане имунитета на народен представител извършил умишлено престъпление. Второ съдебната власт въздейства върху президента с правото на ВСС да предлага кандидатури за назначения за главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС. Президентът може веднъж да отклони едно предложение, но повторно също предложение той е длъжен да назначи лицето. Трето, съдебната власт въздейства върху министерския съвет и всички органи на изпълнителната власт с правото на съдебен контрол за законност спрямо актовете на тази власт, вкл. с правото на отмяна незаконните актове. Четвърто, съдебната власт въздейства върху Конституционния съд с правото на главния прокурор и на двете върховни съдилища да сезират конституционния съд по въпроси от неговата компетентност.
От своя страна съдебната власт понася въздействия от другите власти, както следва:
1. Народното събрание въздейства върху съдебната власт с това че приема закони за тази власт и такива, които се прилагат от него. Също с това, че избира част от състава на ВСС и също с това, че ежегодно обсъжда и приема годишен доклад на главния прокурор и тези на двете върховни съдилища. На следващо място въздейства с това, че приема бюджета на съдебната власт като съставна част от общия бюджет на държавата.
2. Президентът въздейства върху съдебната власт с това, че назначава главния прокурор и двамата председатели на ВКС и ВАС.
3. Съдебната власт се въздейства от министерски съвет, т.е от изпълнителната власт, главно чрез министъра на правосъдието, който има значителни правомощия спрямо дейността на съдебната власт. Той съгласно конституцията предлага проект на бюджет на съдебната власт за приемане от Висшия съдебен съвет. Второ, управлява имуществото на съдебната власт, може да прави предложения за назначаване, освобождаване и пр. на съдии, прокурори и следователи. Министърът на правосъдието участва в организацията на квалификацията на съдии, прокурори и следователи. Той ръководи заседанията на ВСС, към министъра на правосъдието съществува НИП за обучение на съдии, следователи и прокурори, към него има съвета за криминологични изследвания, назначава и освобождава ДСИ и съдиите по вписванията, участва по право в работата на общите събрания на колегиите на ВКС и ВАС, дава предложения за тълкувателни решения на тези общи събрания на колегиите, издава нормативни актове /подзаконови/ за организация на съдебната администрация и за дейността на съдебните заседатели.
4. Конституционният съд въздейства върху съдебната власт със своите решения, които се отнасят за нея или дават отговор на нейни искания.
Посочените взаимоотношения на съдебната власт и другите държавни органи са реални, действащи, редовно прилагани в социалната практика и с това българската конституция и цялото законодателсто е в съзвучие със съвременния конституционализъм.

ВЪПРОСНИК ПО ВЕЩНО ПРАВО За студенти от ИСТОРИКО-ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

1 Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право, като наука и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право Видове субективни вещни права.При характеризирането на понятието ВП следва да се има предвид, че използваният термин е с различни значения. С него се очертават съвкупността от правни норми, които уреждат отношенията по придобиване, упражняване, ограничения и защита на право на собственост и другите вещни права.В този смисъл терминът "вещно право" се определя като обективно вещно право. То единодушно се приема за част от гражданското право.Пандектната система извежда напред правилата, които важат за всички или повечето граждански правоотношения и те образуват общата част на гражданския кодекс.Един от главните източници на вещното право — Законът за собствеността, Важен законов източник са международните договори/Договорът между правителството на РБългария и правителството на РМакедония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите/.Подзаконовите източници на ВП-ЗДС, ЗОС, ЗТСУ, ЗСПЗЗ. Вещните права са вид субективни права.Те имат за обект вещи – телесни предмети,които съществуват и са обособени в пространството. Съдържанието им има два аспекта: вътрешен и външен. Вътрешният се изчерпва с връзката между титуляра на правото и вещта и се изразява с въздействията върху вещта. Носителят на вещното право задоволява своя интерес чрез непосредствено въздействие върху вещта, като я владее, ползва и се разпорежда с нея. Трите правомощия на правото на собственост са владението (фактическата власт върху вещта), ползването (извличане на материални или нематериални облаги от вещта без изгубване на правото) и разпореждането (загубване или обременяване с тежести на субективното право чрез материални или правни действия).

2. Понятие за вещи. Видове вещи. Недвижими имоти в границите на населените места и извън тях. Земеделски земи и гори
Едно гражданско правоотношение се характеризира с два основни елемента: субекти и обекти. Субектите са лицата, които по силата на правната норма имат права и задължения, т.е. са носители на права и задължения.Имаме два вида субекти на правото: физическите лица и юридическите лица (1).Под правното понятие „обект" разбираме предмета, по отношение на който правният субект може да упражнява признатите и гарантираните му от закона права за задоволяване на някакъв интерес. Вещното право познава няколко вида обекти. Такива са вещите, имуществата, правата и пр.Вещ в строгия смисъл на думата е телесен предмет.В тази категория не влизат хората.Човекът е можел да бъде обект в
робовладелческото общество, при което робът е бил вещ с пълните права върху него на робовладелеца. Видове вещи- Изхожда се от определени качества или свойства на вещите — физически, юридически и др. Основното деление на вещите, което е свързано с много големи правни последици, е това на недвижими и движими (недвижимости и движимости- само материалните вещи).По принцип недвижимости са онези вещи, които имат фиксирано спрямо земята положение.Движимости са вещите, които не са фиксирани.Върху недвижимости се учредяват ипотеки,каквито тежести не могат да се наложат върху движимите вещи — върху тях се учредява залог.Недвижими имоти-Основната характеристика на недвижимостите се базира на това, че те са част от земната повърхност или са свързани с нея.Недвижимите имоти се разделят на три групи: недвижими по природа, недвижими по предназначение и недвижими по предмета,към който се отнасят .1. Недвижимости по природа/три вида-земите; свързаните с тях и прикрепени към тях насаждения — трайни и временни, а трети вид са сградите. 2. Недвижимости по предназначение -онези вещи,които по своето естество са движимости, но които от правно гледище се считат като недвижимости, защото принадлежат към една недвижимост, с която са свързани/движими вещи/-добитъкът и земеделските оръдия. 3. Третата група недвижимости са тези, които законът определя като такива по предмета, до който се отнасят.Тук се включват само права върху недвижими имоти.

3. Владение и държане. Понятие и разграничение. Видове владения.
„Владението е едно фактическо състояние, което се изразява в държането на една вещ по един изключителен начин и в извършването върху нея на същите материални действия на употреба и ползване, каквито би извършил собственикът". „Владението върху една вещ е фактическа власт върху вещта".Притежател на една вещ е този, който има вещта в своята власт или съхранение. Владението е възможно както върху движими, така и върху недвижими вещи.Владението може да се упражнява лично или чрез друго лице.Владение и държане-Римското право е приемало възможността едно лице да владее конкретна вещ чрез друго лице. Това трето лице е владеело вещта от името на носителя на това право. Държателят е лицето, което владее вещ по силата на договор за наем, за влог, за заем за послужване. Владелецът държи вещта като своя или за себе си, а държателят държи вещта за друго лице.Разликата между двете владения римското право вижда в основанието, на което те са придобити.Държането за разлика от владението винаги е законно.Държателят има винаги свое правно основание — договор с владелеца или по силата на правната норма. Владението обаче невинаги е законно. Пример за това е крадената вещ.В зависимост от намерението.Държането няма действията и последиците на владението.Държателят упражнява правата на владелеца. Всъщност държането се придобива в момента, в който едно лице получи фактическата власт върху една вещ за сметка и от името на друго лице.Видове-1. Законно владение-„владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,несъмнително и с намерението да се държи вещта като своя собствена." Законното владение представлява един правен факт. И като правен факт той поражда правни последици.2.Добросъвестно владение-„добросъвестно владение" и „добросъвестен владелец" Член 317 ЗИСС гласи, че добросъвестен владелец е този, който владее като собственик, на такова юридическо основание, което може да прехвърли собствеността и на което недостатъците не са му били известни. „владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена." Добросъвестността може да произлиза както от една правна грешка, така също и от фактическа грешка.Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта, а не на грешка в правото.


4.Способи за придобиване и изгубване на владението и държането.
Начини за придобиване на владение-Най-често владението върху една вещ се придобива въз основа на правна сделка, което се свързва и с преустановяване на владението от предишния владелец и предаването му на новия.Прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.Съответно на това приобретателят става собственик на една вещ,но няма още владението върху нея. Тук се явява различието между прехвърляне на собственост и прехвърляне на владение.Затова освен сключването на договор е необходимо преустановяване на досегашното владение и създаване на възможност да започне новото владение или владението на друго лице.При продажба на гараж, на жилище, на вила придобиване на владението става с получаване на ключа от имота.Но за да се прехвърли владението, е необходимо прехвърлителят да го упражнява в момента на сделката/Ако жилището е отдадено под наем,не би било възможно/.Допустимо е сделката да бъде сключена от пълномощник.
Начини за изгубване на владението- То може да е резултат на договор, по силата на правна норма, против волята на владелеца и пр.Най-често при договорно прехвърляне на правото на собственост върху една вещ и предаване на владението на приобретателя, последното се губи за предишния собственик доброволно. Прехвърлянето на собствеността и изгубването на владението невинаги съвпадат по време. Недоброволно изгубване на владението има при изгубване на една вещ, при открадването й, при унищожаването й, при изгарянето й от пожар и пр.Владението се губи и когато трето лице е придобило това право по давност.

5. Добросъвестно владение - понятие и правно значение.
С големи правни последици са понятията „добросъвестно владение" и „добросъвестен владелец" и затова те изрично се регламентират в законодателството.Член 317 ЗИСС гласи, че добросъвестен владелец е този,който владее като собственик, на такова юридическо основание,което може да прехвърли собствеността и на което недостатъците не са му били известни.Дефиницията за добросъвестен владелец е заложена в чл. 70 в Закона за собствеността: „владелецът е добросъвестен,когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена." Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Добросъвестността на владелеца се състои в незнанието на порока,който му пречи да стане собственик или който прави несигурно основанието, по силата на което е придобил собствеността.Такъв е случаят, когато едно лице е мислило,че праводателят му е бил собственик по време на прехвърлянето и е бил способен да отчуждава. Добросъвестността може да произлиза както от една правна грешка, така също и от фактическа грешка.Използваното понятие в чл. 70 „правно основание" включва в себе си всеки акт, който може поначало да прехвърли собствеността върху въпросната вещ. Такива основания могат да бъдат продажба, дарение, замяна и други сделки, чрез които се прехвърля правото на собственост, само ако предвидената за сделката форма е спазена.Също така не е правно основание и наследяването. Правното основание задължително трябва да е налице, а само неговите недостатъци не трябва да бъдат известни на владелеца.Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта, а не на грешка в правото. Добросъвестното владение има всички последици на законното владение. Най-важната правна последица на добросъвестното владение е тази,отразена в чл. 79,ал. 2 ЗС.Докато като правило правото на собстве- ност на недвижим имот се придобива по давност след непрекъснато владение в продължение на 10 години,при добросъвестното владение срокът се намалява наполовина,т.е.изисква се 5-годишно владение.


6. Защита на владението и държането-Владението върху недвижимостите се защитава от закона. Законът дава на владелеца особени искове, наречени „владелчески искове", които му служат или да задържи вещта във владение, когато неговото владение е застрашено, или за възстановяването й във владение, когато го е изгубил. Тук става дума за вещни искове,подсъдни на районния съд.Правото на иск принадлежи по принцип на всеки владелец на една вещ — движима или недвижима, а даже и на едно право. Без значение е на какво основание е придобито владението.Нашето право познава два иска за защита на владението-Член 75 ЗС дава право на защита на владението върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца;Вторият владелчески иск е този по чл. 76 ЗС, съгласно който владелецът на една вещ, от когото тя е отнета чрез насилие или по скрит начин, може да иска връщането й от лицето, което я е отнело.Защитата обхваща както движими, така и недвижими вещи.Срокът за предявяване на иска е също шестмесечен. Ищец по това дело е владелецът, а ответник е лицето, което е отнело вещта.ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА-Вещни искове са ревандикационният иск, негаторният иск и искът за определяне на граници. Ревандикационен иск-С този иск едно лице претендира за връщането на конкретна вещ в неговия патримониум, когато нейното владение му е отнето. Основанието на иска е накърненото право на собственост.Параграф 985 ВОВ разпорежда, че „собственикът може да иска от владелеца предаването на вещта".Искът е осъдителен.Но следващият параграф казва, че „владелецът може да откаже да предаде вещта, ако той или посредствения владелец, от когото извежда правото си на владение, има по отношение на собственика право да я владее".Негаторен иск- искът на собственика на една вещ, с която се иска забрана и спиране на нарушаване на правото му (което не се състои в отнемане на владението) и връщане на нещата в състоянието им преди започване на нарушението.Този иск предоставя възможност за зашита на правото на собственост срешу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство . НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА- Глава V от Наказателния кодекс съдържа текстове, предвиждащи наказание при престъпления против собствеността,независимо чия е тя.Първият раздел предвижда санкции срещу лице, което отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои/чл.195 НК/.Вторият раздел визира грабеж: който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване/чл. 199 НК/.Присвояването намира място в раздел III/чл.201НК/.Раздел IV НК визира престъплението измама(чл. 209 ИК).АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНА ЗАЩИТА-Тази защита има предвид само държавната и общинската собственост.

7. Права и задължения на добросъвестния подобрител. Права и задължения на обикновения владелец и на държателя за подобренията, разноските и плодовете от чужд имот.
"Може собственикът да не е доволен и да не желае запазването на подобренията, но въпреки това обаче те са такива, защото обективно повишават стойността на вещта." Подобренията се определят и като
"резултатьт от полезните разноски",а полезните разноски са тези,които се правят за увеличаване стойността на имота.Проф. Венедиков означава с термина подобрения промените, които увеличават стойността на вещта.Когато се уреждат отношения във връзка с направени подобрения,но от лице, което не е владелец на вещта, тези нововъведения във вещта,които обективно увеличават стойностга му се съизмерват не само с това увеличение,но в някои случаи и с направените разноски.Под разноски се разбират извършването на парично оценими разходи, без да е необходимо те да са непременно в пари.Необходими разноски-без които вещта би се повредила или би погинала.Полезни разноски- водят до увеличаване стойността на вещта.Разноските за плодовете-разходи, направени за получаване на добиви от вещта. При определяне правата на владелеца за направените от него разноски законът се ръководи от вида на владението.Правата на добросъвестния владелец са уредени в чл. 71 и 72 ЗС.За да се породи вземане за разноски в полза на владелеца, необходимо е да са налице две предпоставки: 1) да са направени разноски за вещта от владелеца и 2)вещта, съответно подобренията, да съществуват при предявяване на вземането. Разноски за плодовете-За обезщетение за разноски за плодове при добросъвестния владелец не може да се говори поради това, че той става техен собственик.Въпросът има смисъл след претенцията на собственика за връщане на вещта, от който момента нататьк владението става недобросъвестно. Поради еднаквия правен режим, тези разноски ще бъдат разгледани при правата на недобросъвестния владелец.Хипотезите на подобрения, извършени от държател на вещта се различават в зависимост от това дали фактическата власт е отстъпена въз основа на съглашение със собственика или управителя на вещта или третото лице предприема управлението на чуждата работа без тя да му е отстъпена.За разлика от владелеца, който в определен период е извличал добиви и ползи от вещта, които може да запази за себе си, държателят няма такава възможност.Последният действа и в интерес на друго лице,а това обстоятелство не може да остане без значение от гледна точка на уреждане на отношенията им.





8. Право на собственост - понятие, обективно и субективно право на собственост. Съпоставка и отграничение на правото на собственост от други правни фигури. Право на собственост и ограничени вещни права.
Собствеността е едно вещно право, даващо на носителя си пълни и изключителни права върху една вещ в рамките, определени от правния ред.Френският граждански кодекс в чл. 544 я схваща като право на ползване и на разпореждане с една вещ по един абсолютен начин,доколкото с това не се извършват действия, забранени от закона и правилниците.Германският ВОВ в § 903 отразява, че „собственикът на една вещ може да разполага с нея по свое усмотрение и да изключи други лица от всякакво въздействие върху нея, доколкото законът или права на трети лица не противостоят на това".Австрийският АВСВ дава две дефиниции. Параграф 353 определя, че „Всичко, което принадлежи някому, всички негови телесни и нетелесни вещи, се наричат негова собственост".Това е легалното определение на собствеността в обективен смисъл-Параграф 354 съдържа определение на понятието в субективен смисъл. То третира правото на собственост: „Погледната като право, собствеността е властта да се използва субстанцията и ползите на една вещ с пълно самовластие и да се изключи всяко трето лице от нея."Собствеността не е отношение на човека към вещ, а отношение между хора по повод на вещи. Това е обществено-икономическо отношение.Собствеността за разлика от другите вещни права обсебва всички възможни юридически права върху една вещ. Тя е противопоставима на всички трети лица. Собствеността видимо е абсолютна и в тези свои качества е защитима. Но въпреки това упражняването на това право не е неограничено.


9. Съдържание на правото на собственост. Правомощия на собственика.Ограничения на правото на собственост.
Съдържанието па правото на собственост обхваща фактически и юридически три правомощия:на разпореждане, на владение и на ползване.Правомощието на разпореждане трябва да се схваща на две различни нива. Едното е в правната сфера. То се изразява в основаната на законите възможност на собственика да извършва сделки със собствената си вещ: да я продава, дарява, заменя, завещава; да я ипотекира, да я дава под наем. Второто е в една друга посока — става дума за възможността от всякакво фактическо разпореждане с вещта.Собственикът на една вещ може да я унищожи, да я ликвидира. Правомощието на владение означава упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Това правомощие се изразява в материални или фактически действия, свързани с владението на конкретната вещ. Тези действия изразяват фактическа власт на едно лице върху определена вещ. Целта на упражняване на фактическата власт е да се получават съответните облаги от вещта. Правомощието на ползване означава правната възможност на носителя на вещното право на собственост да употребява една вещ, да събира доходите (плодовете) от пея, да извлича нейните полезни свойства и да си служи с нея.Ограничения-В чл. 50 ЗС казва: „собственикът на
недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот,с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените". Но освен тях ограничения могат да се създадат и по договорен път.Параграф 906 ВСВ определя, че собственикът не може да
забрани навлизане на газове, изпарения, миризми, дим, сажди, топлина, шум, сътресения и други подобни въздействия, изхождащи от друг имот, в границите, в които въздействието не пречи или само несъществено пречи на ползването на недвижим имот.Това означава, че собственикът на недвижим имот трябва да търпи редица ограничения, свързани с правото на собственост на трети лица, главно на собствениците на съседните имоти или парцели. В тази област имаме няколко ограничения на собствеността-1.всички забрани и ограничения на собствеността, които администрацията по силата на оправомощаването си от закона може да създаде;2. Тя засяга правото на собственост върху недвижимите имоти, или по-точно казано — върху земята; Свързана е с обществения интерес, съчетан с благоустройствени, здравни,екологични и други изисквания. Градоустройствените планове от различно ниво определят начина за застрояване на всеки парцел.В тях намираме основните ограничения. Ограничения за собственика на един недвижим имот съществуват и тогава, когато е учредено ограничено вещно право в полза на трето лице.Такъв е случаят, когато в полза на едно лице е
учреден сервитут на преминаване.Фактическата власт на собственика върху конкретния недвижим имот е ограничена според обема на сервитута и времетраенето му.Наред с тези ограничения имаме и ограничения с екологичен характер.Някои автори считат, че собствеността при землените участъци има три измерения. Тук обаче идват съответните ограничения. По посока нагоре имаме въздухо-плавателна дейност (движат се самолети с различно предназначение). Поставят се и електропренасящи системи.Това показва, че собствеността в това измерение не е неограничена. Тя трябва да бъде законно регламентирана.




10.Видове права на собственост. Публична и частна собственост.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от Конституцията на нашата страна-собствеността е частна и публична".Относно съдържанието па частната собственост трябва да кажем, че и то се състои от трите правомощия: на владение, на ползване и на разпореждане. Правомощието на владение е упражняване на фактическа власт от страна на едно лице върху конкретна вещ.Правомощието на ползване е свързано с предходното правомощие.Без владение няма ползване.Ползването може да се осъществява лично от собственика, но то може да се извършва и чрез трети лица.Правомощието на разпореждането се състои в правото да се извършват сделки с вещта, да се обременява тя с тежести.Отчуждаването на една вещ или обременяването й може да стане по всички допустими от правото форми (продажба, дарение.замяна, сключване на спогодба, залог, ипотека и пр.).Конституцията на Република България от 1991 г. застана на една съвременна и демократична позиция и в чл. 17, ал. 2 определя,че собствеността у нас е частна и публична. Алинея 4 пояснява,че „режимът на обектите на държавната /.../собственост се определя
от закона".Член 6 ЗС определя, че държавна собственост са ветите обявени от Конституцията и законите за изключителна собственост на държавата, както и вещите, които тя придобива.Наред със ЗС в сила е и Наредбата за държавните имоти,където е разгъната регламентацията на държавната собственост. Изключителна, собственост на държавата:1.подземните богатства, крайбрежната плажна ивица републиканските пътища, както и водите, горите и парковете-национално значение,природните и археологическите резервати определени със закон;2.континенталният шелф и обектите в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използват' опазване и стопанисване на биологичните,минералните,енергийните ресурси на тези морски пространства;3.радиочестотният спектър и позициите на геостационарната,орбита, определени от Република България с международни споразумения.



11.Право на държавна и общинска собственост.Корпоративна собственост.Вещни права на чужденци и чуждестранни юридически лица в България.Класификацията на видовете право на собственост следва да започне преди всичко С разграничаването им според носителя на съответния вид вещно право. За нашето вещно право тази класификация следва да се определи като основна и заради още едно много важни обстоятелство - това, че тя бе възприета за основа на нормативната уредба на вещноправните отношения.На тази основа се създадоха ЗДС,ЗОС,ЗКооп,уреждащ кооперативната собственост, ТЗ,който урежда корпоративната собственост, ЗЧИ, уреждащ възможността на чуждестранни лица да придобиват и притежават ВП у нас и др.Режимът на Частната и публичната собственост е едно, а режимът на публичната и частна държавна или общинска собственост е съвсем друго. Както вече бе споменато, делението на собствеността на частна или публична се извършва с оглед качеството на титуляра на собствеността -дали тези титуляри са едновременно и собственици й носители на власт, или те нямат властнически правомощия. По смисъла на чл.17, ал.2 КРБ публична собственост имат само Д. й общините,а частна е собствеността на ФЛ или ЮЛ,които нямат властнически правомощия. Цялата и всяка държавна, съответно общинска собственост е публична,независимо кой я стопанисва, върху какви обекти се разпростира тя, и какво е предназначението им.Разликата между държавната и общинската собственост обаче е в това,че едната се упражнява в интерес на цялото общество,а другата в интерес на конкретната териториална общност - общината.Държавата и общините могат да притежават и частна собственост.При упражняване на частната собственност всички правни субекти са равнопоставени. Чл.19, ал.2 и ал.4 КРБ се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините.Друг вид право на собствност е т.нар. "корпоративна”собственост,Т.нар. смесена "държавно-общинска" собственост по чл.96а ЗВодите Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя (включително земеделска),освен при наследяване по закон, в който случай те следва да прехвърлят собствеността си в законоустановения 3-годишен срок от откриване на наследството на лица, който имат право да я притежават. Съгласно чл.22, ал.2 КРБ при определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни нрава.Разрешение от министъра на финансите ще бъде необходимо обаче в случаите на чл.24, ал.1 и 2 ЗЧИ - чуждестранното лице трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. Тези разрешения се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган, който се •произнася по искането в 45-дневен срок. Отказът за издаване на разрешение се мотивира.



12.Зашита на правото на собственост и ограничение вещни права.Видове зашита. Искова защита. Ревандикационен иск. Вещни искове са ревандикационният иск, негаторният иск и искът за определяне на граници.Ревандикационен иск-С този иск едно лице претендира за връщането на конкретна вещ в неговия патримониум, когато нейното владение му е отнето. Основанието на иска е накърненото право на собственост.Параграф 985 ВОВ разпорежда, че „собственикът може да иска от владелеца предаването на вещта".Искът е осъдителен.Но следващият параграф казва, че „владелецът може да откаже да предаде вещта, ако той или посредствения владелец, от когото извежда правото си на владение, има по отношение па собственика право да я владее". ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА-Вещни искове са ревандикационният иск, негаторният иск и искът за определяне на граници.НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА-Срещу посегателства върху притежавани от едно лице вещи наказателното право предвижда съответните санкции. чл. 195 Н К, чл. 199 НК, чл. 202—203 НК, чл. 207 НК, чл. 209 НК, чл. 212 НК, чл. 216, чл. 217НК.АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНА ЗАЩИТА-Тази защита има предвид само държавната и общинската собственост.

13.Негаторни искове.Установителнн искове за собственост.Иск за определяне на граници.
Негаторен иск- искът на собственика на една вещ, с която се иска забрана и спиране на нарушаване на правото му (което не се състои в отнемане на владението) и връщане на нещата в състоянието им преди започване на нарушението.Този иск предоставя възможност за зашита на правото на собственост срешу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство.Иск за определяне на границите- искът трябва да бъде разглеждан различно в зависимост от това, дали се отнася до извънселищна част, или до дворно място (имот или парцел) в регулираната част на населено място.Сега действащото право въпросът е поставен в две насоки.От една страна, имаме иска по чл. 109, ал. 2 ЗС. Паралелно на него действа и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, който дава право на собственика по исков ред да установи грешки и непълноти в кадастралния план,които имат значение за предвижданията по подробния план.Когато непълнотите и грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред.


14.Съсобственост - понятие и видове. Съпритежание на ограничени вешни права.Способи за възникване на съсобствеността. Основанията за създаване или пораждане на съсобственост
главно са четири: наследяване,договор, административен акт,закон.Има случаи, когато вещта е собственост на две или повече лица. Тогава говорим за съсобственост.Съсобственост може да има върху движими и недвижими вещи.Европейското вещно право познава два вида-обикновената съсобственост;Втората се среща при съпружеската общност, наследственото имущество, обикновеното дружество, командитното дружество.Видове съсобственост-българското вещно право предвижда два вида-обикновената/дялова/ съсобственост, и съпружеската имуществена /бездялова/ съсобственост.При първата вещта е обща собственост на две или повече лица в определени съотношения. Всеки съсобственик има определена идеална част от общата вещ. Съпружеската имуществена общност възниква върху движими и недвижими имоти и вещни права върху тях,които са придобити на името на единия или на двамата съпрузи възмездно през времетраенето на брака.Същност на съсобствеността-Когато една вещ е общо притежание на няколко лица, говорим за съсобственост.При нея съсобственикът е собственик на част (дял) от една вещ.Обект на съсобственост могат ла бъдат както недвижими, така и движими вещи, а също и вещни права върху двата вида имоти.




15.Права и задължения на съсобствениците. Управление и ползване на съсобствената вещ.
Член 31 ЗС (5) предвижда, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. В този текст имаме две ограничения-1.Този обект не може да бъде ползван за стопанска дейност;2.не трябва да се пречи на другите съсобственици да си служат и те с общата вещ.Член 32 ЗС (6) гласи, че мнозинството от съсобствениците определя управлението на общата вещ.След като чл, 32 говори за ползване и управление на общата вещ, това означава, че мнозинството не може да предприема съществени промени в съсобствения имот. За тези случаи трябва единодушие на съсобствениците.Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.


16.Прекратяване на съсобствеността.
1. Съсобствеността може да бъде ликвидирана чрез разпоредителна сделка. Възможно е всички съсобственици едновременно да се разпоредят с вещта, но е възможно и един от съсобствениците да пожелае по този път да излезе от съсобствеността и да ликвидира своето вещно право, като го
прехвърли на съсобственика си. За съсобственика, който е решил да продаде своята идеална част в съсобствен имот на трето (външно) лице, има едно ограничение в чл. 33 ЗС. Съгласно него
„съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят
тази част при същите условия, и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение".2. Съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба. Всеки съсобственик има право, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за делба не се погасява с давност (чл. 34 ЗС).На нашето право е позната доброволната делба/Член 35 ЗС-разпорежда, че доброволна делба на движими вещи на стойност над 400 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи/.Друга форма на делбата е съдебната делба съгласно чл. 278 и ГПК. Отсъствието на един съсобственик я прави нищожна.

I7.Изкупуване на дялове от съсобствени недвижими имот - правна съшност и отделни хипотези.
Изкупуването е един от способите за прекратяване на съсобствеността.По принцип се извършва чрез правна сделка, когато един от собствениците изисква това.Това може да се случи когато е възможно да се осъществи делба на имота или когато той е неделим и трябва да остане в цялост да съществува.Такива случаи са по чл. 38 от ЗС и по чл.29 и 30 от ЗТСУ, чл.54 от ППЗТСУ и тези които са под минималните размери от ЗГ.До изкупуване се стига след проведена доброволна делба или при съдебна делба по искане на единия от съсобствениците. След определяне на дяловете вече може да се пристъпи към продажба или изкупуване на дял от недвижимия имот Според чл. 33 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят този дял при същите условия и декларира писмено пред него ,че никой от тях не е приел това предложение.Ако декларацията е и неистинска или е продадена на трето лице при условия които са в ущърб на останалите съсобственици заинтересованият съсобственик може да го изкупи при действително уговорените условия , като искът се предяви в двумесечен срок от продажбата.Ако съсобстветникът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането в сила на решението, тогава решението се счита за обезсилено по право.Според чл. 36 от ЗС съсобствеността на държавата или общината може да се прекрати чрез делба или чрез продажба на частта на държавата или на общината, чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и ред определени от МС.



18.Етажна собственост.Понятие и правен режим.Отграниченне от сходни правни фигури. Възникване и прекратяване на етажната собсгвеност.
Стар н основен принцип на вещното право е. че лицето, което притежава земята, притежава и постройките, които се намират и са построени върху нея. Нашето вещно право, възприемайки този
римсконравен принцип, допуска като изключение от него собствеността върху постройката да бъде отделна от земята, върху която е построена.Понятие за ет. собс.-съчетание на изключителна собственост върху самостоятелен обект в една сграда и съсобственост върху общите части на сградата и на вещното право върху дворното място, върху което е построена сградата при режим на етажна собственост. Етажната собственост няма качеството на юридическо лице. Тя единствено има задължения и права в управлението в самата сграда.Етажната собственост е съчетание на обекти в реална собственост и общи части.Съгласно чл. 35 и чл. 39 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ всяко жилище трябва да има складова площ/помещенията за зимнина, за отоплителни материали/Чл. 38, ал. 1 ЗС- определя общите към етажите или апартаментите части.Съсобствеността върху посочените общи части е принудителна, което означава, че не е допустимо тя да бъде ликвидирана чрез правен акт.Поради това съсобствеността върху общите части възниква по право. Земята естествено е обща част.Етажна собственост може да се появи и при делба.

19.Управление на етажната собственост. Органи и контрол върху актовете им.
Собственикът може да изменя вътрешното разпределение и вътрешния вид на своята част, но няма право да изменя външния вид на своя имот без съгласието на общото събрание на собствениците.Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение задълженията на обитателите принадлежат на общото събрание на собствениците или на избран от него управител или управителен съвет.Общото събрание взема решение, ако в заседанието му участват 3/4 от собствениците. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Процедурата за свикване и вземане на решения от общото събрание е уредена в чл. 4 ПУРНЕС.Управителят или председателят на управителния съвет представлява собствениците при извършване на всички действия,включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост.Това следва от обстоятелството, че етажната собственост не е юридическо лице, поради което управителят трябва да се ограничава единствено с такива действия, които не надхвърлят обикновеното управление на етажната собственост. За да извърши действия, излизащи вън от пределите на обикновеното управление, той трябва да има затова
изрично пълномощие от всички заинтересовани собственици.Управителят налага с мотивиран протокол предвидените в правилника глоби.


20.Право на строеж - понятие, обекти, съдържание.Учредяване и упражняване. Особености на правото на строеж върху държавна и общинска земя.
Собственикът на земята е собственик и на всички подобрения (строежи, постройки, сгради,
насаждения) върху нея.Но няма пречка и по нашето законодателство собственикът на земята да отстъпи на трето лице правото на строеж, при което се създава отделна собственост върху
парцела и отделна собственост върху построеното в него след неговата реализация. В този случай говорим за суперфиция (право на строеж). Правото да се държи постройка в чужда земя се нарича суперфиция.По нашето обективно право суперфицията е и правило, и изключение.Правото на строеж е вещно право, по силата на което едно лице може да построи и да държи собствена сграда в чужда
земя.В този случай един правен субект е собственик на земята, а друг или други лица — на постройката. Собственикът на земята запазва своите права върху нея, а придобилият право на строеж има
свои, самостоятелни права върху построената върху земята сграда.Двете права на собственост съществуват едновременно и независимо едно от друго.Правото на строеж обхваша три
правомощия в рамките на единното субективно право:1.правото на собственост върху конкретен обект (сграда), построен върху чужда земя; правото да се държи сградата върху чуждо
място; правото да се ползва чуждото дворно място дотолкова,доколкото това е необходимо с оглед на упражняването на първото правомощие.Учредяване на правото на строеж- то се учредява преди осъществяване на обекта. В този случай може да се извърши продажба на построения обект с възможност да се свърже с право на строеж.Способите за учредяване на вещното право на строеж-1.Учредяване на вещно право на строеж чрез сделка;2.Учредяването на вещното право може да стане възмездно или
безвъзмездно;3. Вещното право на строеж може да се създаде и по пътя на
делба: в полза на единия съсобственик, респ. съделител, остава вещното право на собственост върху земята, а в полза на другия съделител се учредява вещното право на строеж върху тази земя.4. Вещното право на строеж може да бъде учредено и по силата на завещание.

21.Право на надстрояване - понятие, обекти, съдържание.Учредяване и упражняване Вещноправни и облигационноправни последици от учредяването и упражняването му.
Правото на надстрояване е подвид на правото на строеж. С неговото учредяване се оборва презумпцията на чл. 63 ЗС. И то е ограничено вещно право, свързано с едни участък от земята — в
селищната или извъиселищната част от територията на нашата страна. То може да се учреди както от физическо лице,така и от юридическо лице,което обаче трябва да е собственик на дворното място. То може да се учреди върху частна земя, върху земя на държавата или на общината. То може да бъде придобито от всеки правен субект.Правото на надстрояване след осъществяването му се трансформира в три правомощия: правото на собственост върху конкретен обект (сграда), построен върху чужда земя; правото да се държи сградата върху чуждо място; правото да се ползва чуждото дворно място дотолкова, доколкото това е необходимо с оглед на упражняването на първото правомощие.Условия за учредяване-Характерно за това вещно право,а същевременно и задължително условие е, че то може да бъде учредено само за неосъществен строеж. Недопустимо е да се придобие това право за нещо, което е вече в наличност, т.е. което е построено. Само тогава,когато обектът не е още построен, можем да говорим за учредяване право на надстрояване; тогава, когато обектът вече е реализиран,върху него може да бъде прехвърлено единствено вещното право на собственост със съответното вещно право върху земята.Второто задължително условие за учредяване на това вещно право е да има построена вече сграда, която да може да бъде надстроена. Третото условие изисква спазване на действащия подробен градоустройствен план — ЗРП или КЗСП. Четвъртото условие е, че това вещно право се учредява, за да се създаде нов самостоятелен обект или нов етаж върху налична сграда.Учредяването на вещното право в повечето случаи става с договор: собственикът на земята, върху която има построена сграда, създава в полза на трето лице правото да надстрои сградата Учредяване на това вещно право може да стане и в завещание.Правото на надстрояване може да се създаде по доброволен или съдебен начин по пътя на делбата.И тук не е изключена по принцип придобивката давност.Вещното право може да се погаси в резултат на сделка,когато двете лица се слеят в едно.


22.Права на ползване - понятие, видове, обекти, съдържание. Учредяване упражняване и
прекратяване. Право на ползване по ЗСПЗЗ
Ползването на общите части на сграда при режим на етажна собственост става при спазване правилата на обикновената съсобственост. Това означава, че всеки съсобственик може да ги използва съобразно с обикновеното им предназначение, без да пречи на другите етажни собственици да си служат с тях.



23.Концесии върху обекти публична собственост.-зачеркнат


24.Сервитутни права. Ограничените вещни права са права, които могат да бъдат обсъдени от две страниНаред с правото на строеж ограничени вещни права с голямо приложение са сервитутитеНякои законодателства, както и вещноправната теория разделят сервитутите на две основни групи: ПОЗЕМЛЕНИ СЕРВИТУТИ-Поземленият сервитут е тежест, наложена върху един недвижим имот за служенето и в полза на друг недвижим имот.Сервитутът поставя един имот в зависимост от друг.Видове/три групи/-а.Естествени — съобразно с естественото разположение на
имотите.б. Законни — те са установени от закон.в. Създадени по волята на човека — те се установяват по силата на договор,завещание,завет и др/Положителни;Отрицателни; Прекъсвани;НепрекъсваниВидими; Невидими/Лични сервитути-ограничени вещни права върху чужда вещ,но създадени в полза на едно лице /плодоползването; употреблението;обитаването/.


25.Способи за придобиване и прекратяване на вещни права.Видове.Придобиване чрез правни сделки - правна същност, действие,видове.
Правото на собственост и вещни права се придобиват по различни способи.1.Според това дали има насрещна престация или не :по възмезден/ като дава насреща парична сума, действие или друга вещ/ и по невъзмезден начин / без контрапрестация- дарение/2.Според това дали се прехвърля м/у живи /прехвърляне на вещно право м/у физически или юридически лица- продажба, дарение/ или като правна последица от смъртта на едно лице/ наследяване по закон или по завещание/.3.Според обема на придобиването- на общо основание / целия патремониум или идеална част от него – заедно с правата и задълженията на прехвърлителя/ или на частно основание / една или повече индивидуално посочени вещи-само конкретна вещ/.4.По първичен / когато не е производно от вещното право на друго лице- по давност, завладяване, намиране на изгубени вещи, приращения, намиране на съкровища/ или по производен начин/ дериватно-когато произтича от правото на друго лице- правна сделка/- по договор, придобиване на плодове, преработвани на вещи, съединяване на вещи, придобиване на права върху новоотделени вещи.Изгубването на вещни права често е съчетано с придобиване на такива при договорно прехвърляне.Приема се , че когато един правен субект изгуби правото си на собственожст върху една вещ- друг я придобива.При загубвани на правото на собственост понякога то не се придобива от друго лице, или може да си придобие правото на собственост без тя предварително да е притежавана от друг субект.способите са следните:1.Договорно прехвърляне на вещно право- когато се извършва прехвърляне на друго лице- това е целта на договора за продажба.2.Отказ от правото на собственост-загубва се вещното право;прави се с категоричното волеизлияние , свързано с фактическото действие.3. Погасителна давност-Според ЗЗД при изтичане на давностния срок се погасява правото на иск, а не правото на собственост. Ако обаче то се придобие от трето лице се приема , че като правна последица от това следва и изгубване на правото на защита на собствеността от досегашния носител на това право.4.Изгубване на вещ-това е изгубване на владеенето не по собствено воля. Изгубва се не само владеенето но и собствеността., и е независимо от това , дали трето лице е придобило вещното право на тази вещ. Придобиване чрез правни сделки- това е вид производно придобиване- т.е. новото право произтича от правото на друго лице.Ако продавачът не е собственик и купувачът не става собственик.Въпросът е уреден в ЗЗД, като прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта, ако има съгласие на страните, а ако такова няма- при предаването й. Това се отнася за движими и недвижими конкретни вещи.Момента на прехвърлянето е моментът на подписване на договора Изключения- 4 бр.:1.По чл. 24 собствеността на родово определени вещи се прехвърля когато са определени при съгласие на страните, а ако такова липсва- при продажбата им./ трябва да са индивидуализирани/2.При продажба на бъдеща вещ-прехвърляне на собствеността става след възникването и.3.Продажба на алтернативно определени вещи—до избора собствеността не се прехвърля 4.Продажба под отлагателно условие—преминаването на собствеността става след сбъдване на условието.



26.Придобиване по давност. Правна същност и режим.
Придобивната давност е способ за придобиване на собствеността върху една вещ чрез нейното непрекъснато владение в течение на определен период при определени условия.Законът признава фактическите отношения като валидни и реални й ги защитава, защото трябва да се съобрази с
едно действително положение.Правна защита заслужава само собственикът, който владее своята вещ и я счита за собствена.2. Придобивна и погасителна давност.Погасителната давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право.Придобивната давност се различава от погасителна- та давност.Чрез първата се придобиват вещни права, а чрез втората се погасяват вещни права. Обекти на придобивната давност. Обект на придобивна давност могат да бъдат всички недвижими и движими вещи. Това е вид първично придобиване на собствеността или друго вещно право чрез непрекъснатото владеене в течение на определен период при определени условия, предвидени в закона.- т.е. законът привежда правното положение в съответствие с фактическото положение.Правна защита получава само собственика който владее своята вещ и я счита за своя, без да се дезинтересира от нея и да не упражнява вещното си право.Правна защита получава тзи, който в законоустановения срок я потърси, а не след като то е нарушено- тогава защитата на съда преминава на страната на първоначалния собственик.Има 2 вида давност:придобивна и погасителна давност.Погасителна давност- свързва се с бездействието на носителя на субективното право- погасява се правото да се търси защита на нарушеното субективно материално право.- правото на иск.При придобивната давност се придобиват вещни права, а при погасителната- субективни права.Общото е , че и двете изискват изтичане на законно определения срок, при който юридически факт настъпват определени правни последици. Преклузивните срокове проявяват погасително действие поради бездействие на носителя на едно право, без да има отказване, спиране или прекъсване и изтича винаги след законоустановения срок. Обекти на придобивната давност са движими и недвижими вещи.Публичната собственост не може да бъде придобита по давност. Спиране на давността има само в законоустановените случаи. Или когато носителят на вещното право не може да предяви иск. За спиране има 3 условия:а/ да е започнал да тече давностния срок или да има условия за това б/когато предвидения от закона давностен срок не е изтекъл в/да е настъпил юридически факт предвиден от закона.- има 7 случая- м/у деца и родители;м/у намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители;м/у съпрузи;м/у за вземания от лица чието имущество е под управление по закон или разпореждане на съд;за вещи на ненавършили пълнолетие деца или под запрещение или когато нямат попечител;докато трае съдебен процес.Прекъсването е при 3 условия-при започнал да тече давностен законен срок;давностния срок да не е изтекъл;предвидени от закона юридически факти Законните случаи са 4:с признаване на вземането от длъжника;предявяване на уважен иск или възражение;с предприемане на действия за принудително изпълнение;по чл.81 от ЗС и с изгубване на владеенето за повече от 6 месеца.



27.Придобиване по чл.78 ЗС.Фактически състав, действие, правна същност
28.Придобиване на недвижими имоти, чийто собственик не може да бъде установен. Придобиване на намерени вещя и на съкровище.-зачеркнат

29.Приращения. Преработване и присъединяване.
Според Планиол приращение е „правото, по силата на което собственикът на една вещ придобива собствеността върху всичко онова, което се съединява или се инкорпорира в неговата вещ, било по
естествен или по изкуствен начин".Главната вещ, в полза иа която се осъществява приращението-недвижимост или движимост.Приращението може да е резултат на естествено явление или на действие (труда) на човека — изкуствено приращение.1. Естествени приращения. Като пример на естествено приращение според П. Венедиков наносът е „постепенно увеличение на повърхността на едни недвихим имот от незабележимото наслояване на частици от течението на водите".2. Изкуствени пряращения-собствеността върху всичко онова, което е построено или насадено в едно дворно място или имот, се придобива от собственика на земята;сградата или насаждението се съединява или инкорпорира в
земята.Съгласно чл. 92 ЗС „собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея. ако не е установено друго". Разделянето на собствеността върху земята от собствеността върху постройката може да се получи чрез учредяване право на суперфиция.Става дума за едно ограничено вещно право, по силата ва което едно лице има право да изгради и да държи върху чужда земя собствена постройка или собствен обект в постройка (етаж от сграда, апартамент, ателие,магазин, гараж).Ако едно лице е употребило чужди материали за изграждане на постройката или за насажденията, той дължи на собственика им тяхната стойност. Между тях възниква облигационно отношение.



30.Придобиване на недвижими имоти чрез договор на групов строеж.
Трябва да се разграничи от груповото застрояване,което е понятие на застроителния и регулационен план и определя как да се разполагат сградите Групово застрояване означава сградите в два съседни парцела да
бъдат допрени една до друга.Член 192 ЗТСУ определя, че групов строеж могат да извършват две или повече лица в съсобствен парцел или по силата на отстъпено им право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда.Съобразно с елементите на фактическия състав на правната
норма следва да акцентираме на следните няколко момента:1. Групов строеж може да се извършва само върху урегулиран имот.2.Той трябва да бъде застроен по силата на договора за груповия строеж със сградата, предвидена в одобрения архитектурен проект.3.Договорът за групов строеж се сключва между две или повече лица без значение, дали те са физически, или юридически лица.Той трябва да бъде нотариално заверен.4.Страните в договора трябва да притежават право на собственост или право на строеж.


З1.Придобиване на недвижими имоти чрез участие в ЖСК.
Правната уредба на жилищностроителната кооперация намираме в Закона за жилищностроителните кооперации от 1978 г.Член 5 от Закона определя ЖСК като юридическа личност.Тя е носител на права и задължения, но не и нейните членове, които я образуват.Жилищностроителната кооперация се образува с една-единствена цел — снабдяване на членовете й със собствени жилища и/или други обекти. ЖСК е създадена, за да построи една сграда, в която може да има освен жилища още и гаражи, ателиета,
помещения, предназначени за стопански, административни и други нужди.Снабдяването на ЖСК с терен за строителство може да стане както от общините по реда на чл. 4 от ЗЖСК, така и по пътя на
сделка от всеки един правен субект.Има един начин за придобиване на терен за строителство от ЖСК-правна сделка.


32.Придобиване на вещни права чрез конститутивни съдебни решения и по наследство.
С откриването на наследството наследниците придобиват правото да получават наследственото имущество- да встъпят в правата и задълженията оставени им от наследодателя и да приемат наследството.След като го приемат те го придобиват.Понякога между момента на откриване и момента на приемане има период от време за което се казва , че то е във висящо положение-при отсъствие на наследниците или при липса на наследници.Всеки наследник владее за обща сметка до доказване на противното.Наследникът който упражнява фактическа власт върху наследствения имот е вледелец на идеалната си част и държател на частта на останалите наследници, които имат владеенето чрез него.Принарушаване на владеенето може да се предяви иск за запазване на владеенето.



33.Придобиване на имоти и вещи чрез публична продан.
34.Възстановяване на собствеността върху земеделски земя по ЗСПЗ3.
Субекти, предпоставки, правна същност Процедура. Оземляване
35.Възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и
обезщетяване на собствениците.
З6.Възстановяване на собствеността върху гори и земи от държавния горски
фонд.

37.Отчуждаване на имоти за държавна и общинска нужда. Предпоставки,процедура, правни последици. Придобиване на обезщетение срещу отчуждени имоти.
За задоволяване на конкретни нужди на държавата и общините е допустимо и възможно в предвидени от закона случаи да се отнемат определени имоти от техния собственик чрез одържавяването им. То се изразява в една административна дейност, в едно принудително действие, осъществявано при спазване на определена процедура, имаща за цел задоволяване на важна обществена нужда чрез отчуждаването на конкретен имот или имоти. Това е един оригинерен, а не деривативен начин за придобиване на собствеността върху даден имот.Тук няма правоприемство — държавата придобива имота на ново юридическо основание. Досегашното право на собственост се погасява; то не се прехвърля.Не може да се приеме, че става дума за особен вид договор за покупко-продажба. защото е налице властническа намеса на държавен орган, по силата на която се прекратява досегашното право на собственост, и липсва не само основният елемент от фактическия състав на договора — съгласуване на волите, но и всички характеризиращи договора елементи, както и произтичащите от него правни последици, подробно уредени в ЗЗД.Отчуждаването не е конфискация.Отчуждаването не е и национализация.Отчуждаването се извършва винаги в обществена полза.По силата на ЗТСУ всеки обект от обществено значение,предвиден от ЗРП за строителство е признат от законодателя за държарна или общинска нужда.Отчуждаването е нормативно уредено в няколко закона: Закона за собствеността;ЗТСУ;Закона за пътищата;З за горите;З за мините и карирерите; Отчуждаването поражда безусловно задължението за възмездяване срещу засегнатото благо дотолкова,доколкото то е законно създадено. Обезщетението цели да компенсира понесената загуба. Конституционният текст за обезщетяването е в чл.17,ал.5 и в него се изисква предварително и равностойно обезщетение.







38.Кадастър и имотен регистър.Видове териториалноустройствени планове. Кадастрален план. Иск за поправяне на непълноти и грешки в кадастралния план.
Съгласно ЗТСУ като основа на териториално устройственото планиране се предвижда изработване на кадастрални планове. В тях ситуационно и при определен мащаб се изобразяват всички релевантни дадености на място, а в писмен вид — данни, свързани със собствеността.Кадастърът представлява една информационна система за всички недвижими имоти в страната.Кадастралният план се състои от две съставни и неразделни части:1.Графическо изображение на хоризонталните проекции на границите на недвижимите имоти,като в контурите на всеки имот чрез условни знаци се посочват начинът на трайното му ползване.2. Така наречения „писмен операт", който се съставя към графическото изображение или цифровия модел на кадастралния план и в който се отразява собствеността на всеки имот.Този писмен операт се нарича имотна ведомост, а за селищните територии — разписен списък (разписен лист).Срещу кадастралния номер на всеки имот се записва името на собственика и правното основание, на което той владее имота.Разписният списък има ориентировъчно значение, но няма доказателствена сила. „Кадастърът е национална система за набиране, обработване, съхраняване н предоставяне на данни за количествените и качествени характеристики на територията и надземните и подземни обекти.С кадастъра се регистрира и технически документира собствеността и ползването на недвижимите имоти и други ограничения на собствеността върху тези имоти".Данните от кадастъра обслужват — данъчната система;административно-техническото и правното обслужване на физическите и юридически лица;изработването на териториалноустройствени планове и проекти, в това число комасационни планове и планове за земеразделяне; благоустройствените и комуналните дейности; социалното управление. Правната уредба на кадастралните планове в населените места намираме в ППЗТСУ.
След одобряването на кадастралния план споровете по него,свързани с имуществени права върху недвижими имоти,се разрешават по исков ред. С оглед на законосъобразността на административния акт за одобряване на кадастралния план той подлежи на обжалване сам или заедно със ЗРП или със самостоятелна негова част по реда на чл- 138 ЗТСУ пред окръжния съд.





З9.Регулиране на имотите със застроителен и регулационен план. Образуване и режим на собственост на дворищно-регулационни парцели.Правна същност и гражданскоправни последици на дворищно-регулационния план.
Застроителният и регулационен план (ЗРП) е комплексен план, които се състои от две неделими съставни части —застроителен план и регулационен план. Регулационният план е функция от застроителната част на плана, защото неговите предвиждания са подчинени на изискванията и предвижданията за застрояване. Регулационният план определя терените,които са предвидени за застрояване като такива и с конкретните им граници.Съгласно изискванията на селищното устройство дворищно-регулационният план определя в рамките на строителната част на населеното място:имотите, техните форми, очертания, граници и номерация;парцелите, техните форми, граници, очертания и номерация я за кой имот или за кои имоти се отреждат;собствеността на парцелите;квартала,в който е включен парцелът.Правната уредба на дворищната регулация намираме в ЗТО в Правилника за прилагане на ЗТСУ, както и в други подзаконов,актове и по-специално в Наредба № 5. Очертанията на парцелите са първото изискване, свързано със законосъобразността на дворищната регулация.Образуването на дворищно-регулационните парцели става чрез: урегулиране на пълномерни имоти; урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване,урегулиране на имоти или части от имоти в общ (съсобствен) парцел.
Парцели се образуват с дворищнорегулационния план.Принципната постановка се намира в чл. 28 ЗТСУ. Съобразно с трите вида на образуване на дворищнорегулационни парцели следва да се изтъкне следното:1.Чрез урегулиране на пълномерни имоти;2.Урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване.3.Урегулиране на имоти или части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Това означава, че новосъздаденият парцел ще бъде съсобствен, общ за имотите, които го образуват.Действието на дворищнорегулациониия план се проявява в няколко насоки: собствеността на имотите, за които са отредени парцелите;собствеността на придадените към парцелите имоти; режима на придадените имоти и парцелите. Заповедта за изменение на дворищната регулация е обжалваема по общите правила по силата на чл. 138 ЗТСУ пред съответния окръжен съд.




40.Актове за придобиване на вещни права върху недвижими имоти.Нотариално производство. Общи положения по ГПК и по Закона за нотариусите
Нотариалният акт, удстоверяващ извършването на правна сделка с недвижим имот и вещни права върху тях, преставлява протокол, удостоверяващ извършената пред нотариуса сделка и извършените от него действия за нейно удостоверяване.Като протокол нотариалния акт трябва да сдържа данни относно: 1 Времето, мястото, имената на нотариуса и на участващите в удостоверяването лица. 2 съдаржанието на договра ипредмета на сделката /волеизявление на страните и описание на имота/ 3 удостоверително изявление на нотариуса за проверката на правото на собственост на праводателя. 4 описание на документите за собственост и особените изисквания.І.Особеностите в натариалния акт /н.а./ за правни сделки с недвижими имоти /н.и./ и вещните права върху тях са:1 Особености относно участващите в акта лица а/н.а. с участието на представител.б/.н.а. с участие на лице което не знае Български език. в/н.а. с участието на неми, глухи или глухонеми.-Особености в предмета на сделката: а/н.а. за прехвърляне на н.и..б/н.а за прехвърляне на на застроено място без сграда и сграда без място.в/н.а. за прехвърляне на сграда и място.г/н.а.за прехвърляне на идеална част от н.и.. д/н.а. за прехвърляне на етажна собственост.
-Особености в съдържанието на договора, отразени в нотариалния акт.а/н.а. за прехвърляне на н.и. определен начин на използване на имота.в/н.а. за прехвърляне на н.и. със запазено вещно право на ползване.в/н.а.за прехвърляне на н.и.със зпазване право на право на строеж, настрояване или пристрояване. г/н.а. за прехвърляне на н.и. със запазване право на обитаване. д/н.а.на н.и. със запазено право на преминаване.д/н.а. за прехвърляне на вешни права в/у н.и. с клауза в полза на трето лице. ІІ.Видове н.а. за прехвърляне на н.и. и вещни права в/у тях.1.продажба на н.и.а/ продажба с/у определена ценав пари. б/ прехвърляне на недвижим имот с/у задължение за гледане и издръжка. в/ продажба на иделна част от собствен имот.2.Замяна на н.и. 3.Замяна на държавен н.и.с н.и., лична собственостна граждани и обществени организации. 4.Дарение на недвижим имот. 5.дарение-делба на н.и. 6.Ликвидиране на собствеността на н.и.м/у държавата, кооперации, обществени организации и граждани.
ІІІ.Нотариални удостоверявания във връзка придобиване на н.и. чрез завещания.1.Нотариално завещание.
2.Саморъчно завещание а/ предаване на съхранение на саморъчно завещание. б/ връщане на саморъчно завещание. в/ обявяване на саморъчно завещание.Общите положения в по ГПК и по Закона на нотариусите е от чл.465 - 473а.



41.Вписване в нотариалните книги. Системи на вписване Актове подлежащи
на вписване.Книги за вписване.
Началото на системата на вписванията у нас е поставена със Закона на привилегиите и ипотеките от 1910г. Системата на вписването и днес запазва своето значение и полезност, като продължава да изпълняваосновната си функция-дадава максимална правна сигурност на притежанието на недвижима собственост . Вписването е нотариално удостоверение, с което се дава гласност на нотариалнте прехвърляния на недвижими имоти и учредяването и прехвърлянето на вещни права в/у такива имоти. Вписването защитава правата на лицата които са се договорили със собственика на недвижимия имот/н.и./ при закупуването, прехвърлянето и др.1. Вписването от техническа гледна точка представлява комплекс от действия, предствавляващи нотариално производство по вписванията и те трябва да съдържат собстнвено , бащино и фамилно име, местожителство, ЕГН на страните, ако страните са ф-ми се записват, името, седалището, съдат, номера и партидата под която са записани. 2.Датат и мястото на издаване на акта. 3.Означаване на имото, до който се отнася актът, цената на имота или правото на ползване.-Документи, подлежащи на вписване.1. Докумнти, с които се прехвъря правото на собственост или с които се учреява, прекратява или прехвърля друго вещно право в/у недвижим имот са: нотариални актове, решения, постановления, протоколи идр.за продажба, дарения, замяна, прехвърляне срещу плащане, прехвърляне срежу гледане-издръжка, право на строеж, право на ползване и др. 2. Договори за продажба на наследство. 3.Деклереции за отказ он собственост. 4. Договори за делба идр. Вписванията могат да бъдат заличавани, отбелязване и подновяване на вписванията. Всяко залицаване и отбелязване се отнася за вече извършено вписване в нотариалните книги. Със заличаването се прекратява действието на вписаното.пр. заличаване на всички тежести, обеспечаващи вземането на кредиторите, пр.при ипотеки, възбрана, гаранция, поръчителство и др.-Книгите за вписванията биват два вида: 1 книги в готов вид по образец определен от Министерство на правосъдието-прошнуровани и подпечатани. 2. Книги които се образуват от подреждането на документи, подлежащи на вписване.



42.Действие на вписването.Актуване и деактуване на държавни и общински имот
2002 г. КАТЕДРА
ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ