Съдебни експертизи - лекции

Проф.д-р Петър Цанко,в учебници “Съдебни експертизи” – обща и специална част, П. Цанков рядко приключва дело, без да бъде назначена съдебна експертиза. СЕ е преминала през един дълъг еволюционен процес, за да я видим днес в този й вид. Множество теории, приложения в практиката са минали, но рядко са се задържали в този вид на днешната СЕ. СЕ има своя нормативна основа. Нормативната основа са двата процесуални закона НПК и ГПК, ЗСВ и редица подзаконови актове. Наредба 1461 за съдебни експертизи.СЕ е специфичен правен институт, чрез тях се изясняват редица обстоятелства по водените дела. Съдебните експерти трябва да притежават специални знания от областта на науката, изкуството, техниката и занятите. Дейността по назначаването, подготовката и извършването на съдебните експертизи, оценката и приемането на експертното заключение се основават на закона, защото това е една законова дейност, регламентирана в двата процесуални закона НПК и ГПК и ЗСВ. Състоянието на СЕ зависи и от научното равнище на използваните знания от различните частни науки, както и от методите, които те ползват. Предмет на СЕ е законовата и подзаконовата уредба и нейното прилагане в практиката, особеностите на СЕ като процесуално средство за използване на специални знания в правораздавателната дейност, особеностите на отделните видове експертизи, процесуалното положение на съдебния експерт, неговите права и задължения, дейността по назначаването, подготовката, извършването и приемането на експертно заключение. Методът на СЕ следва да се разглежда в два аспекта:- като научна дисциплина “Съдебни експертизи”- като практико-приложен институт.Методът като научна дисциплина не се отличава съществено от метода на другите правни науки. Това е методът на анализа и синтеза, сравнителният метод, методът на социологическите изследвания и други. Трудностите са далеч по-значими обаче, когато СЕ се разглеждат като практико-приложен институт, тъй като зависимостта от други обстоятелства е далеч по-откроена тук. Те зависят от състоянието и равнището на съответната част на науката, от състоянието и равнището на съответната методика и накрая от използването на изключителното разнообразие на специални знания на частните науки. Използваните методи могат да се разделят на 3 основни групи:1) собствени методи, т.е. методи, разработвани и прилагани при съответната експертиза. В зависимост от условията те биват лабораторни и обикновени. Според достоверността те биват количествени и качествени. В зависимост от вида на научните знания – химически, физически, биологични, криминалистични и други. Който и да е от подбраните методи трябва да осигурява достоверност и да се подчинява на някой от основните (общите) правила, каквито са:1. прилагане едновременно и независимо един от друг на два и повече метода и средства; използване най-напред на такива методи, които изключват пропускане на измененията и повреждането във времето;2. използване на различни методи – аналитични, синтетични и сравнителни, с преминаване през трите стадия на анализ, синтез и сравнение;3. системата на СЕ е изградена на обща част и на особена част;4. общата част включва общо теоретичните въпроси, т.е. независимо от вида и естеството на експертизата. Те са пряко свързани с принципите на законноста и независимостта на СЕ в съответното производство, в специалната част влизат практическите въпроси на отделните видове съдебни експертизи, те са свързани с научност и обективност.СЕ е в изключително тясна връзка с редица други науки. В законодателно отношение това са наказателно-процесуалната и гражданско-процесуалната науки, а със създаването на гл. 18 в ЗСВ и с решаваните проблеми там. В практическата част СЕ е свързана с всички частни науки, които в зависимост от тяхното ниво съдействат за решаване на конкретни въпроси в двата процеса наказателен и граждански.Правната същност на СЕ – единно становище по този въпрос няма – едни автори приемат, че СЕ и съдебният експерт е научен съдия в досъдебната фаза. В нашата литература становища по този въпрос имат акад. Стефан Павлов по наказателен процес и по граждански процес проф. Живко Сталев. Павлов приема съдебната експертиза като дейност в наказателния процес, която се основава на специални знания в областта на науката, изкуството и техниката и съдейства за изясняване на някои обстоятелства чрез даване на заключение или мнение от назначения експерт, основано върху налични или събрани в хода на делото доказателствени материали. Ж. Сталев приема, че експертизата е процедура, която има за цел да използва знанията на един експерт за изясняване на въпроси, които с наличието на съответни специални знания експертът, притежаващ компетентност изказва становище и мнение, каквото съдът не притежава. Приема се, че най-удачно правната същност на СЕ е изяснена в чл. 117 на отменения НПК и сега на чл. 144 НПК. Приема се, че експертизата е процесуално средство за събиране и проверка на доказателствата (Раздел “Способ за доказване” НПК), когато за това са необходими специални знания от областта на науката, техниката, занаятите и други. Трябва да се отбележи, че ако дори член от състава на съда притежава необходимите знания, не освобождава съда от назначаване на СЕ.Особености на СЕ:1. Правно установена дейност на две равница (чл. 144 НПК – 154 НПК и в ГПК 157-161).2. Дейността се състои в изследване на свързани предмети.3. Провежда се по предвиден от закона ред.4. Протича при суверенност на експерта.5. Не се извършва по нормативно предвидена технология за разлика от другите следствени или съдебни действия. Тя се подчинява само на методиката на съответния вид експертиза.6. Според обекта, задачите и равнището на съответната методика, експертизата съдържа елементи на изследване.7. Резултатите от експертизата зависят от равнището на отделната частна наука.8. При съмнение в правилността на експертизата, може да се назначава допълнителна (повторна) експертиза.9. Експертизата позвоява да се използва опитът на специалистите от различните клонове на науката, изкуството, техниката и други.Професионални знания – експертът трябва да ги притежава, но в същото време не са специални знания ноторно известни факти, общонаучни, общокултурни, не са специални знания и правните знания, освен ако се касае за законодателство на друга страна.Принципи и приложно поле на СЕ:СЕ е изградена на трайно установени принципи като:Принципът на едноличната експертиза, който съгласно нормативните актове не изключва, а предполага колективната експертиза.Принципът на еднородната и по-рядко на комплексната експертиза.С изключение на експертизите по чл. 144 ал. 2 НПК, те не са задължителни.Принципът за изборност на експерт от компетентния орган.Принципът за търсене на наказателна отговорност за даване на невярно или заинтересувано заключение, като наказателната отговорност се реализира по 291 НКПринцип е взаимодействието между следствените органи в досъдебното производство и между съдебните органи при извършване на експертизата.Сувереност на експерта, при извършване на експертизата, тя се извършва само от ФЛ, от специалисти, които притежават специални знания.Принцип е експертизата да се възлага на незаинтересовани лица от изхода на процеса.Утвърден принцип е за несъвместяване на две процесуални функции по едно и също дело (напр. свидетел и експерт).Принцип за независимост на експерта от страните в процеса.Експертното заключение не е задължително да се приеме от съда или от органа в досъдебното производство.СЕ се представя винаги в писмена форма. Експертизата е свързана и с научно-техническия прогрес. Тя му влияе дори за повишаване обективността и разностранността на разследването и съдебното производство. Съдебната експертиза има общи и специфични черти. Общ принцип е принципът на преценка на експертното заключение. Както в гражданския, така и в наказателния процес тя се извършва от ФЛ, но не и от ЮЛ. И в двата процеса не се допуска голословно отричане или мълчаливо отхвърляне на експертното заключение от съда. Различията са обусловени от особеностите на наказателното и гражданското съдопроизводство. Приема се, че позицията в НПК, респ. 144 е по-издържана.Съгласно ГПК вещото лице се призовава винаги на заседанието да потвърди представеното заключение (изисква го чл. 160 ГПК). Непризоваването се приема, че е съществено процесуално нарушение. Значението на СЕ следва да се преценява в следните направления: а) посредством нея се събират и проверяват доказателствените материали и за събиране и проверка на доказателства, както и за предотвратяване на престъпленията.Приема се, че по отношение на предотвратяване на престъпленията има място да се усъвършенства законодателството, като експертът бъде задължен да изпраща сигнали, когато са разкрити причините и условията за извършване на престъплението.Възникване и състояние на развитието на съдебната експертиза.Навлизането на СЕ в съдебното производство се свързва с ХІХ в. затова са били налице някои обективни предпоставки, като демократизиране на европейската законодателна система, повишаване възможностите за по-разностранно изследване на веществените доказателства, нарастналата потребност от експертни изследвания, както и нарастналото значение на СЕ в гражданското и наказателното производство. Разработени са редица методики в областта на дактилоскопията, биологията, химията, трасологията, съдебната медицина и други. В отделните страни значимостта на СЕ е различна. Така например във Франция едва през ХVІ в. се отделя внимание на експертизата за изследване на документи, докато тази експертиза е била много популярна в Древния Рим, а в Русия тази експертиза се свързва с епохата на Петър І и други.След Освобождението на България са създадени също обективни предпоставки за развитие на СЕ. Още в първия закон за гражданското съдопроизводство от 1882г. е обособен самостоятелен раздел за съдебните експертизи. В чл 102 на този закон е закрепен принципа за назначаване на експерта по осмотрение на мировия съдия или както е записано в текста: “по просба на страните”. Законодателят е закрепил изискването, като е записал “когато са необходими особени познания”.В чл. 103 от същия е посочен и броят на вещите лица – от 1 до 3, както и принципът за техния избор – по взаимно съгласие на страните и окончателно решаване от мировия съдия при липса на такова съгласие. Правилата за отвод на съдиите се прилагат и за съдебните експерти.По аналогичен начин въпросите на СЕ са уредени и в Закона за углавното съдопроизводство от 1897г. В чл. 142 на този закон е посочено, че СЕ се назначава когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания или опитност в науката, в изкуството, в занаятите, в промишлеността или в каквото и да е друго занятие. Назначаването на СЕ се свързва с необходимостта от притежаване на специални знания във всички форми на човешката дейност.В посочените закони е закрепен и критерият за избор на т.нар. вещи люде. В Законът за углавното съдопроизводство е закрепен принципът за повторната експертиза. Тук е уреден и въпроса за извършването на съдебно медицинска експертиза. За първи път се употребява и термина “експертиза”. В чл. 393 ЗУС е предвидено да се провежда разпит на експерт. Взаимствано е от тези закони при нормативната уредба на съдебната експертиза днес.Международни фактори, които са се отразили благоприятно на развитието на СЕ.През този период е известно развитието на законодателството в западно-европейските страни, усъвършенстване на СЕ в Русия. За първи път се появява и т.нар. състезателна експертиза, която не е въвеждана у нас. Тази експертиза обаче е оставила трайни следи в законодателството на Европейските страни. Тя е прилагана в класическите две форми – контрадикторна и контролирана съдебна експертиза.Контрадикторната предполага назначаването най-малко на двама експерти с равни права. Единият експерт се посочва от следователя или съда, а другият от обвиняемия. Ако те двамата не достигнат до общо мнение, тогава се назначава трети експерт. Този експерт може да бъде предложен от извършилите преди това експертизата или от съда. Заключението на третия експерт е окончателно, приема се, че това е една прекалена състезателност, която в някои случаи води до необоснована пристрастност, до усложняване и забавяне на съответния процес, но недостатъците на тази експертиза са били съществени, защото се приема, че тя се е провалила в Италия, а във Франция е прилагана само в отделни области. Прилагането е изоставено вече и в редица европейски страни.Контролираната експертиза носи името си от ролята на наблюдаващия експерт, а това е експертът на защитата. По същество той не участва в извършването на експертизата, но контролира работата на назначения от съда експерт.Тези две експертизи не са отговорили на очакванията, поради което е търсено друго решение и то е в назначаването на повторна експертиза. Приема се, че в нашата страна СЕ е на добро нормативно равнище, независимо от това обаче и при съвремената СЕ се констатират някои недостатъци – те се свеждат до: незадоволителното състояние на материално-техническата база, липсата на дългосрочни научни изследвания по общите теоретични въпроси на отделните видове експертизи, липсата на национална система за обобщаване на положителния опит, както и за систематизиране на типичните грешки и недостатъци. Неизграждане на нови експертни звена и лаборатории. Констатирани са слабости също и по отношение на организацията на допълнителната и повторната съдебна експертиза, на колективната и комплексната експертиза.На тази основа са посочени и някои фактори, които дават отражение върху организационното укрепване на СЕ. Необходимо е усъвършенстване на подзаконовата нормативна база, както и начинът за назначаване на съдебните експерти. Приема се, че е необходимо да се разширят правомощията на съдебните експерти по отношение на подготовката и в процеса на самото извършване на експертизата с оглед да се повиши превантивната й роля. Необходимо е да се уреди нормативно и въпросът за разпита на експерти в процеса на разследване. Сега в НПК е уреден въпроса само по отноншение на съдебното производство, но не и на досъдебното. Известно е, че при разпита могат да се получат важни сведения, както в наказателното, така и в гражданското съдопроизводство. Практиката показва, че преобладават еднолично извършваните експертизи, докато колективната и комплексната експертиза са все още недостатъчни. Трябва да се регламентират изискванията и по отношение оценката не експертното заключение, но е бива в това отношение да се достига до крайност, какъвто беше случая със съдебно счетоводната и финансово-икономическа експертиза. По същество Наредба 1461 въвеждаше своеобразна цензура. Съдебният експерт беше задължен да предаде експертното си заключение в бюрото за съдебно-счетоводни експертизи. Там нещатен сътрудник проверяваше заключението и имаше право да дава препоръки на експерта какво да промени в заключението. Не винаги обаче съдебният експерт приемаше тези бележки на нещатния сътрудник и тогава арбитър се явяваше Дирекцията за съдебно-счетоводни експертизи при Министерството на правосъдието , но съгл. 35 ал. 2 Наредба 1461 прявомощията на тази Дирекция не бяха ограничени. Тя можеше единствено да предложи на органа, назначил експертизата да назначи повторна експертиза.Назначаващият орган се интересува от становището на този специалист, а не от становището на трето лице. За да се избегнат недоразумения, както е записано в двата закона, съдът или органите от досъдебното производство, не са длъжни безкритично да приемат заключението на експерта, но когато констатират някои недостатъци, те могат да не приемат заключението, но са длъжни да направят това мотивирано. Методиката на съдебната експертиза също бележи голямо развитие. И това е естествено защото наблюдаваме бурен ръст, изключително динамично развитие на науката. Това се отразява положително за усъвършенстване на използваните методики от една страна и от друга за разработване на нови методики. Усъвършенстването е естествен процес и всяка следваща експертиза е свързана с усъвършенстване на методиката. По отношение на новите методики обаче с развитие на частните науки навлизат и нови методики, като удорологическата екпертиза, за генна идентификация, фоноскопска експертиза. Напоследък често се използва и психологическа, и социологическа експертиза. Приема се, че е недостатъчно използването на т.нар. компютърна експертиза, а тя би могла да се използва успешно при различните видове престъпления. В някои отношения обаче като че ли се разчита на традиционно извършвани експертизи. В наказателния процес се разчита на СМЕ и съдебно писихиатничната експертиза.Съществен въпрос е и оптималното регионално разпределение на експертните учреждения. В някои случаи се поставят под съмнение и изводите, до които стигат експертите, поради това, че са ведомствено ангажирани. (напр. в експертната дейност много от експертизите се извършват в института на МВР) липсват също и някои специфични лаборатории, какъвто е случаят със съдебните автотехнически експертизи, а нарастналите автопроизшествия налагат подобряване на тази база.Традиционно са поставените впроси прд поставените автори, да дадат отговор на въпроса с каква скорост се е движело средството, какъв е спирачния път и др.Приема се, че е нужно да се пристъпи към йерархическо изграждане на съдебно-експертни учреждения на две нива: 1-во на централно ниво, т.е. създаване на единен институт, който да се грижи за организационно-методическо изграждане на местните нива, за подготовка на кадрите, за повишаване на квалификацията им и ефективността на профилактичната дейност. 2-ро – необходимост от нива на местно ниво. Сега единствено в системата на МВР е изградена една централизирана структура.Решително трябва да се поднови и подборът на кадрите. В гл. 18 ЗСВ е утвърден принципа на т.нар. списъци. Направен е опит да се сложи ред, като е изградена комисия, която да изготвя тези списъци и те да се утвърждават.В.4 Основни видове съдебни експертизи. Особености и правен режим.Съдебните експертизи могат да бъдат класифицирани от различни гледни точки и критерии, в зависимост от принадлежността на използваните специални знания те се делят на криминалистични, съдебно-медицински, съдебно-психиатрични, съдебно-счетоводни, физични и физико-химични, съдебно-технически, съдебно-биологични и други съдебни експертизи. От гледна точка на решаваните задачи: идентификационни, за определяне груповата принадлежност и неидентификационни експертизи. В зависимост от броя на експертите биват: еднолични и колективни. От гледна точка на обема и характера на използваните знания – еднородни и комплексни. В зависимост от систематичното място на експертизата сред другите способи за събиране и проверка на доказателствата по делото те биват: основни и допълнителни, първоначални и повторни.В наказателното производство най-често срещани са: криминалистичните, съдебно-медицинските и съдебно-счетоводните. В гражданското съдопроизводство най-разпространени са: съдебно-счетоводните и криминалистичните експертизи на документите. Приема се, че най-безспорни са идентификационните експертизи. Преобладават едноличните пред колективните експертизи и еднородните пред комплексните. Допълнителните и повторните експертизи заемат значително място в обема на съдебните експертизи.Правни особености на отделните видове експертизи:Криминалистични се назначават в наказателното и гражданското производство за изясняване на специфични въпроси по делото. От останалите експертизи се различават по два основни признака: 1. използват криминалистични знания от областта на трасологията, на изследването на документи и други; 2. използват се с помощта на разработена или на доразвита методика на изследванията. Чрез тези експертизи се решават следните задачи:а) идентификационни – определяне на груповата принадлежност и установяване на определени обстоятелства по делото. Те се използват за изследване на веществени доказателства, при анализ на различните видове документи, ценни книжа, парични знаци и др.Към криминалистичните експертизи се отнасят: трасологичните – общо 14 самостоятелни експертизи, между които експертизи на следи от ръце, следи от крака, следи от автотранспортни средства и други; съдебно-балистични; съдебно-експертни изследвания на документи – 19 самостоятелни експертизи, разделени на два дяла – почеркови и за техническо изследване на документи; за идентификация на човека по външни признаци, наречена фотопортретна експертиза; по идентификация на човека по гласа и устната реч – фоноскопска; съдебно-медицински експертизи – проявяват се сравнително рано в съдебното производство и са неразривно свързани с появата и развитието на съдебната медицина.Понятието “съдебна медицина” и “съдебно-медицински експертизи” за първи път се появява 1690г. в Юстиниановия кодекс, т.е. в римското законодателство. В него се появяват разпоредби за ролята на съдебния лекар, като е даден приоритет на тази експертиза пред свидетелските показания. Най-голямо развитие съдебната медицина бележи през ХІХв. Съдебно-медицинската експертиза се преподава в Юридическия факултет в София от 1894г. Съгласно чл. 144 ал. 2 НПК тези експертизи са задължителни за установяване причините за смъртта или характера на телесната повреда. Тази експертиза се назначава за изясняване и на други обстоятелства в наказателното и гражданско съдопроизводство. (напр. при разследване на убийство, изнасилване, палеж, бракоразводни дела, при спор за родителски произход, за установяване на здравословното състояние или загуба на трудоспособност). Типичен обект на изследване тук са живите лица, трупове и части от трупове. Според обекта на изследване СМЕ бива:- СМЕ на живи лица за установяване на телесната повреда, половото състояние на освидетелстваното лице, възрастта, родителския произход и т.нар. престорени заболявания и други;- СМЕ на трупове за установяване налице ли е насилствена смърт, поради други външни фактори, трупове на новородени, на части от трупове и други.- СМЕ по писмени данни за установяване характера на телесната повреда, причините за смъртта и други;- СМЕ на веществени доказателства от човешки произход – кръв, косми, пот, слюнка, сперма и други;Съдебно-счетоводна – назначава се за изясняване на обстоятелства по делото, свързани с наличие на специални знания по счетоводната отчетност, финансово-икономическата и финансово-контролната дейност. В сравнение с другите се отличава с някои особености:1. Нейното ведомствено ръководство, упражнявано от Министерството на финансите. Централизиран ведомствен подход по отношение само на методиката. 01.04.1984г. Тази експертиза в организационно отношение е предадена на Министерство на правосъдието, а в методично отношение остава в Министерството на финансите.Химически и физико-химически експертизи. Първата химическа експертиза се появява след Освобождението на България за доказване или за изключване наличието на отравяне. Обект на изследване са различните вещества и техните компоненти, като пишещи средства и документи, хранителни продукти и спиртни напитки, бои и лакове, строителни материали, минерали и почви, лепила и отрови и други. Задачите тук са свързани главно с определяне количествено и качествения състав на изследвания обект, неговата групова принадлежност, наличието или липсата на отрови в хранителните продукти и напитки, в части от човешки труп и други. За тази цел се използват химически и физико-химически методи и средства. В зависимост от обектите тези експертизи се разделят на: експертизи за изследване на метални сплави и метални изделия – те се назначават най-вече при автомобилни и самолетни катастрофи и за изследване на неизвестни вещества, обикновено при изследване на палежи, автомобилни, ЖП и самолетни катастрофи, причинени от взрив и други, също за изследване на бои и лакове, при разследване на престъпления по автомобилния транспорт, кражби и други. Този вид експертизи се назначават и за изследване на текстилни влакна и текстилни материали, при разследване на убийства, изнасилвания, кражби и други, както и при изследване на почви.Ефективно е използването им при изследване на нефто продукти и смазочни материали и се назнаават при разследване на убийства, палежи, както и за изследване на стъкла при престъпления по автомобилния транспорт, кражби чрез взлом и други.Прилагат се и при изследване на лекарствени средства, при отравяне, самоубийства и други, като наркотични и психотронни вещества.Тези експертизи се извършват в Научно-изследователския институт по криминалистика към МВР и в РДВР при по-леки случаи.Съдебно-техническите експертизи – извършват се в различните сфери на социалната дейност. Тези експертизи са разнородни по характер, но имат една обща задача – установяване на техническите причини за възникване на определени обстоятелства, които имат значение за делото. Диапазонът на различните съдебно-технически експертизи е широк. Приложението им е сравнително голямо, както в наказателно, така и в гражданското съдопроизводство. Наред с установяване на техническите причини чрез тези експертизи се решават и други задачи, като определяне състоянието на машините, съоръженията и механизмите и тяхната годност за извършване на определен вид работа. Установяване на времето за възникване на дефекти. Установяване на причините за показаните дефекти.В зависимост от характера на обекти на изследване съдебно-техническите експертизи са 4 на брой:- пожаро-техническа- авто-техническа- строително-техническа- агро-техническаСъдебно-биологични експертизи – назначават се предимно в наказателното производство. Обикновено обект на изследване са веществените доказателства от биологичен характер – кръв, косми, слюнки, сперма и други. Традиционно тези експертизи се отнасят към съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства. Близко до становището на тези експертизи е свързано с изследване само на обекти от растителен и животински произход. Чрез тази експертиза се решават едни от типичните задачи – определяне на видовата и груповата принадлежност на изследвания обект; в зависимост от обекта на изследване тези експертизи биват: експертиза за изследване на кръв, на слюнка, на сперма, на косми, на секрет от носа и други.Експертиза за изследване на хранителни продукти от биологичен произход – кайма, мляко, сирене и др. – прилага се често и при изследване на спиртни напитки.Извършват се и други експертизи, ненамиращи често приложение – съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, съдебна екологична експертиза, съдебно-психологична експертиза.Назначаване на съдебните експерти.Процесуалните основания се съдържат в съответните текстове на ГПК и НПК. В ГПК – 157 и НПК – 144. Съдържанието на решението за назначаване на експерта нормативно е уреден в чл. 145 НПК и чл. 157 ГПК.Принципи за назначаване:1. Възлага се само на ФЛ2. Възлага се на специалисти, които притежават необходимата професионална правоспособност, подготовка и опит в съответната област, регламентирано в чл. 147 ал. 1 НПК и 157а ал 1 ГПК.3. възлага се на незаинтересовано от изхода на делото лице4. забрана за съвместяване на две процесуални качества по едно и също дело.5. Осигуряване независимост на експерта от страните в процеса.6. Назначаването на съдебната експертиза става освен по инициатива на органите на досъдебното и съдебното производство и по искане на страните по делото.В гражданското производство назначаването подлежи на оспорване от противната страна. СЕ в досъдебното производство се назначава с постановление на прокура или следователя и в съдебното производство с определение. Освен изискването за спазване на писмената форма, законодателят определя и съдържанието на реквизитите на съответните документи за назначаване на експертизата – обекта, задачи на експертизата, материалите, които се предоставят на експерта и срока за представяне на заключенията. Основно място в документа за назначаване на експертизата заемат данните за обекта на експертизата, подлежащ на изследване. Обектът трябва да бъде достатъчно индивидуализиран, но и да бъде отграничен от другите сходни обекти (напр. подправеният текст в един документ от останалата част). Специално внимание се отделя на задачите на експертизата. Те трябва да отговарят на изискването за изчерпателност, предмет на определеност и др. В постановлението или определението се посочва експертът, на когото се възлага експертизата, съгл. 145 НПК и 157 буква б ГПК. В литературата се предлага да се направят професионални карти на експертите, със сведения за тяхната специалност, научна степен и звание, за практическият им опит и подготовка, както и за налаганите наказания за недобросъвестно изпълнение на възлаганите задачи.В действащия сега НПК е утвърдено разбирането за назначаването на експерти в зависимост от йерархическото място на съответната институция. Експерти сега се назначават съгласно ЗСВ за обслужване на ВКС, ВАС и Националната следствена служба и за обслужване на институциите по места – апелативна, окръжна, районна прокуратура, нивата на съдилищата и на следствените служби. В издавания акт важно значение придобива срокът за заключението, в който експертът следва да го представи. Съгл. чл. 157 ал. 1 ГПК този срок е поне 5 дни преди съдебното заседание. Важно е да се определи реален срок с оглед качествено изпълнение на задачата. Сега в чл. 149 ал. 3 НПК – вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното – не по-късно от 5 дни преди датата на съдебното заседание. В постановлението или определението трябва да се посочат и сравнителните материали, които се предоставят на експерта. Постановлението или определението подлежат на изменение и допълнение само от органа, който ги е издал.Други задържения на компетентните органиДлъжен ли е следователят или съдът да уведоми заинтересованите лица за назначената експертиза?Трябва ли отказът на компетентния орган да се фиксира и то с мотивировка в съответния процесуален документ?В чл. 157а ал. 2 ГПК е предвидено уведомяване, но само на ръководството или на ръководителя на съответното учреждение, стопанска, обществена или научна организация, като задължително се изпраща препис от определението на съда.Аналогично е решението в НПК. Това обаче противоречи на принципите на демократичния подход, защото може да се направи отвод на експерта, без на практика да има възможност на страна в процеса. Неблагоприятни насоки могат да постъпят в следните направления:- да не се осигурят по-добри условия за състезателност- да се намали броят на допълнителните и повторните експертизи по този ред;- да се затрудни оценката на експертното заключение от заинтересованите лица или от страните по делото.В НПК и в ГПК не е предвидено даването на отрицателно становище, докато във Франция например, отказът на следователя е обжалваем.Тактически и криминалистически изисквания. Те имат значение за всички видове експертизи.Тактическите изисквания засягат организацията на съдебните експертизи и дават отговор на нормативно неуредените въпроси, които се основават на законовата регламентация в отменения НПК, а сега в чл. 144-154 НПК (сега действащ) и в ГПК 157-161.Криминалистичните изисквания обикновено се отнасят до определяне характера на необходимите специални знания до определяне вида на експертизата, до преценяване доколко е тактически целесъобразно извършването на експертиза при конкретно състояние на делото и научно-методическите възможности в момента, както и определяне мястото, поредността на експертизата в системата на другите съдебни действия. Вземане на мерки за запазване обекта на експертизата и на сравнителния материал от външни фактори и на заинтересовани от изхода на делото лица. На този въпрос не се обръща достатъчно внимание в практиката, което затруднява експерта.В.10 Назначаване на допълнителна, повторна, колективна и комплексна експертиза.На основание чл. 126 НПК (отм.), а сега в чл. 153 НПК допълнителна експертиза се назначава, когато заключението не е достатъчно пълно, ясно, а повторна, когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Повторната експертиза в някои страни (напр. Франция) се нарича контролна. Тя се назначава, за да се получи друг, различен от постъпилия резултат, предвид съмнение в правилността на извършване на експертизата. В ГПК допълнителната и повторната експертиза се свързва с колективната експертиза, с оглед преодоляване на възникнали разногласия между експертите.На основание чл. 161 ГПК, когато съдът не може да вземе становище по така възникналите разногласия, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица. В практиката се следва разпоредбата на чл. 126 НПК (отм.), сега в чл. 153 НПК, която е много по-ясна, отколкото тази в чл. 161 ГПК. Искането за назначаване на допълнителна или повторна експертиза трябва да бъде обосновано и свързано с нерешените или неправилно решените задачи. ВКС основателно посочва, че е необходимо да се фиксират основателни възражения за непълнота и неизясненост. Допълнителна и повторна експертиза се назначава при първоначална еднородна единична експертиза. Допълнителна експертиза се назначава за изчерпателност с оглед проверка на нови следствени версии, свързани с обекта и съдържанието на експертизата, за изследване на нови обекти, за решаване на пропуснати задачи от компетентния орган, с оглед постигане на яснота за допълнително обосноваване на експертното заключение или на отделните негови изводи, за разкриване на произхода и обосноваване на значението на съвпадащи признаци, за по-ясно формулиране с допълнително установените признаци. И едните, и другите основания се оценяват конкретно, за да не доведат до забавяне на делото. Повторната експертиза се назначава при различни основания, при първоначалната експертиза. Поради това, че вече са били извършени други видове експертизи, повторната експертиза е поставена при по-благоприятни условия (напр. няма колебание относно необходимостта от специални знания, нито за характера на тези знания). В повечето случаи не се налага събирането на нов, различен от използвания, сравнителен материал. Не е необходимо отделянето на време за определяне на обекта и задачите на експертизата. Обикновено те са същите, както при първоначалната експертиза. Вече от по-ясни позиции може да се определи срокът на експертизата и по-обосновано да се препоръча, използването на други методи и средства. Тази експертиза се съпътства и от някои трудности. Съгласно разпоредба на НПК, тя се назначава, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, както и на непълноценно или небрежно използване на съответната методика, или на неподходяща методика, както и на непознаване на съответния вид експертни изследвания и на незадоволителна експертна база.Освен основанията, повторна експертиза е възможно да бъде назначена при нарушаване на процесуалните изисквания, визирани в чл. 117-127 НПК (отм.) и в чл. 144-154 НПК и в чл. 157-161 ГПК.Относно назначаването и подготовката на първоначалната експертиза, отстраняването на тези дефекти може да стане с назначаването на повторна експертиза. Това може да стане и при противоречие между преставените експертни заключения. Законодателят приема, че е възможно да се пристъпи и към разпит на експерта, извършил първоначалното изследване. Обикновено няма различия между обекта и задачите на първоначалната и на повторната експертиза, тъй като се използват същите сравнителни материали, но това не означава, че не могат да се събират допълнителни сравнителни материали. Когато веществените доказателства не са запазени, повторна експертиза може да се извърши по направени фотоснимки, но само ако те открояват специфичните особености, специфичните признаци като обект на експертизата. При организацията на повторната експертиза възникват и някои въпроси като напр. възможно ли е да се възложи експертиза и на лица, участвали в първоначалната експертиза. В нашето законодателство няма нормативна уредба на този въпрос, докато във Франция тази експертиза се възлага винаги на други експерти. В постановлението за назначаване на експертизата изрично трябва да се посочи, че се касае за повторна експертиза, като се посочат основанието и мотивите за това.Колективната експертиза има сравнително дълга история. Тя е позната като контрадикторна, контролирана, която е използвана във Франция до 1975г.Първоначална, еднородна, колективна експертиза се назначава сравнително рядко. За извършването е необходим по-дълъг срок и разбира се са необходими повече средства. Тя има обаче повече предимства пред първоначалната еднолична експертиза, тъй като гарантира по-голяма обективност и пълнота, осигурява по-голяма бързина, защото дава по-малко основания за оспорване. Ето защо преобладава становището да се назначава направо колективна експертиза, което е тактически по-целесъобразно. Това е така, защото ако съществува опасност, след първоначалната еднолична експертиза да изчезне някое доказателство, то тук нещата не се поставят на тази основа. Повторната колективна експертиза се среща по-често, тя се назначава след обосновано оспорване на първоначалната експертиза. Повторна колективна експертиза може да се назначи и когато представеното вероятностно заключение не е обосновано. Експертът не е могъл да отговори на всички въпроси. Както и когато използваните способи и средства изискват критична оценка на резултатите от повече специалисти в хода на експертизата или проведената еднолична повторна експертиза не е разрешила противоречията и не е премахнала съмненията в правилността на изводите. Възможни са и някои затруднения. (напр. когато е нарушен колективния принцип, т.е. експертното заключение се изготвя от един експерт, а другите само го подписват).Комплексната експертиза използва знания от различни области на науката, изкуството, техниката и занаятите. Тя се извършва при условие, че съответното научно учреждение може да осигури специалисти от различните клонове на науката. Приема се, че тази експертиза може да се извърши и от едно лице, ако то притежава необходимата специална подготовка, професионален опит и знания, макар че основната й форма е колективната експертиза. Комплексната експертиза е резултат от развитието на интердисциплинарните знания. Затова често пъти я отъждествяват като интердисциплинарна експертиза, понеже се използват знания от различните области на науката. Комплексна е също експертизата, при извършването на която се използват специални знания от две и повече частни науки. Организацията на комплексната експертиза има някои особености. На първо място се отнасят до определяне обекта на експертизата. И на второ – до задачите, които трябва да реши експертът.В.13 Съдебни експерти, правно положение, изготвяне на списъци на експертите.Терминът експерти се използва в съдебната практика на всички страни. Произхожда от expertus – опитен, знаещ човек, добър познавач на нещо. По нашето законодателство експертът е специалист в областта на науката, изкуството, техниката, занаятите и др. обикновено това е лице с призната по съответния ред професионална правоспособност или то допринася за разкриване на обективната истина, поради което това лице се явява помощник на съда за разкриване на истината по делото. Поддържа се, че експертът е съдия по специални въпроси. Това разбиране обаче не се подкрепя в гражданското ни и наказателно законодателство. Анализът на двата закона ГПК и НПК показва, че няма точни изисквания, на които трябва да отговарят експертите. В подзаконовите актове обаче, каквато е наредба 1461/1975г. такива изисквания са посочени. И в двата закона е регламентирано, че експертът трябва да бъде специалист. Всеки експерт трябва да бъде специалист в съответната област, а именно изискванията са свързани с принципа за несъвместимост на две процесуални качества по едно и също дело. Втората група изисквания са свързани с принципа на обективност и незаинтересованост на експерта от изхода на делото, а третата – със сувереност на експерта. Посочено е също в четвърта група и изискването за правоспособност, която правоспособност все още не се прилага. Изводът е, че не е пълна законодателната ни уредба, тъй като липсват критерии, на които следва да отговаря експертът. Обикновено се акцентира на професионалната подготовка на съдебните експерти. Изключение тук прави подзаконовия акт Наредба 1461/1975г.Що се касае до правоспособността трудностите са съществени, защото липсва учебно квалификационни модели за придобиване званието “съдебен експерт” и няма редовно функциониращи учебни звена за подготовка и повишаване квалификацията на “съдебните експерти”. Няма изградена също система за обобщаване опита на теоретичните и практически изследвания. Няма изградена система за контрол върху дейността на съдебните експерти. Продължава практиката да се назначават едни и същи лица за съдебни експерти, дори когато представените заключения не отговарят на изискванията. Конкретни проблеми в това отношение възникват, тъй като липсва подготовка на съдебни експерти – професионалисти в наши или чуждестранни учебни заведения. Периодично привличане на специалисти като нещатни експерти от изявени научни учреждения, както и липсва съставяне на списъци на частни експерти, когато могат да бъдат привличани в съответния съдебен процес.Избор на експертиЧл. 147 НПК и в чл. 157б ГПК са посочени субектите, на които се възлагат експертизи, т.е. какви качества те трябва да притежават. Списъците се съставят въз основа на изпратени предложения и в заседания на комисията, предвидена преди в Постановление 111/75г. и сега в ЗСВ – глава 18А, обнародвана в ДВ бр. 61/2003г.Права и задължения на експерта.Процесуалното положение на експерта е различно в различните системи.Съгласно американската система – експертът е специален свидетел, а според европейската система той е специалист в областта на науката, техниката, изкуството и др.Нормативна уредба на задълженията на експерта. Няколко са разпоредбите 149-150 НПК и чл. 157 ал. 1, чл. 159 и 160 ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 149 ал. 1 НПК – експертът е задължен да се яви пред съответните органи, когато бъде призован и да даде заключение по въпроси на експертизата. Аналогична е разпоредбата на чл. 159 ГПК. Въз основа на чл. 160 ал. 2 ГПК, експертът се призовава винаги в съдебно заседание, за да даде обещание, че ще представи заключение без всякакво пристрастие и ще отговори на въпросите, които ще му бъдат поставени. Заключението трябва да се даде писмено и да се подпише като се посочат включително и новооткритите обстоятелства, които имат значение по делото, но по които не са му били поставени задачи. За разлика от другите страни в процеса, експертът не може сам да разширява поставените му задачи. Той е длъжен добросъвестно да даде вярно заключение, да използва съвременни методи и срества и то такива, които да обезпечават запазване на обектите, които могат да бъдат предмет и на други изследвания, с други методи и средства. Той е длъжен също да прилага независими един от друг методи, с оглед намаляване опасността от грешки. Длъжен е също да събира и използва допълнителен сравнителен материал, да изгражда и други контраверсии при извършена вече повторна експертиза, да представя в срок възложената му експертиза, за да не става причина за отлагане на делата, да представя или да прави предложения за отстраняване констатираните причини и условия, способстващи извършването на престъпления. Основните права на експерта са закрепени в чл. 150 НПК и в някои от разпоредбите на ГПК. В право на експерта е да се запознае с материалите по делото, които имат връзка с експертизата. Това е една обективна предпоставка, която следва да бъде осигурена. Не е оправдано да се представят само ксерокопия, защото оригиналът е носител на далеч по-значима информация. Съгласно чл. 150 НПК в право на експерта е да иска отмяна на решенията, които накърняват неговите права и законни интереси. В практиката обаче липсват случаи, в които да се упражнява това право от страна на експерта. В право на експерта е да участва при извършването на отделни следствени действия, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача. Върховният съд в едно от решенията си през 1980г. приема, че експертът не може да изгражда заключението си, като се позовава на показания на лица, които не са разпитвани по надлежния процесуален ред. Експертът има право да се съвещава с другите експерти, когато експертизата е колективна, преди да даде заключението си. Право на експерта е също да даде отделно самостоятелно заключение при колективната експертиза, когато мнението му се различава от становището на останалите експерти. (чл. 150 ал. 1 НПК и чл. 161 ГПК). С това се осигурява независимост на изводите и самостоятелност на оценките, които прави експертът. Експертът има право да дава обяснение по извършената от него експертиза. Съдът придобива представа, ако това право не се използва формално. По време на разпита експертите могат да използват изводи от заключението и приложенията, които са направени към заключението. Съгласно чл. 149ал. 2 НПК експертът може да откаже да даде заключение, ако поставените му въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага са недостатъчни, за да се състави обосновано мнение. В право на експерта е да получи трудово възнаграждеине за положения от него труд и да му бъдат заплатени разходите, които е направил във връзка с експертизата.В литературата се приема, че правата на експерта трябва да се разширят в няколко насоки:- да се предвиди възможност експертът да се запознава с всички, събрани материали по делото, а не само с ония, които са във връзка с експертизата;- да се разширят правата му във връзка с необходимия му сравнителен материал, т.е. както напр. е във Франция, да се изисква сравнителен материал от обвиняемия, пострадалия и свидетелите, а също от учрежденията и организациите;- да се доразвие нормативната уредба, свързана с разпита на експерти;- да се осигури законова възможност за използване на външен специалист по някои въпроси, които решава експертизата;- приемане на закон за съдебната експертиза, в който да се кодифицират разпръснатите законови и подзаконови актове, с което ще се осигури необходимото единство на института на съдебната експертиза.Такъв закон е приет в Руската федерация и той отговаря на съвремените изисквания.В.17 Отказ на експерта да извърши експертизата, отводи и самоотводи и заместване с друг експерт.Съгл. чл. 149 ал. 2 НПК и 159 ГПК на няколко основания експертът може да откаже да извърши експертизата:-